Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
„Di sicuro pop ce l’hai non la porti quasi mai! Le tonsille hai sempre rosse e ti viene una gran tosse ben coper ta or a vai al gran certo délia Rai/Li di pietra c’è un cavallo cosa aspetti, forza, fallo. Quando li tu arriverai qualcos ’altro troverai.“5
Подчини се, развеселена от тази романтична игра. Марко наистина беше много сладък! Пое към площад „Мацини“, паркира пред малкия двор зад високата желязна ограда и влезе. Охранителят я изгледа любопитно, после насочи цялото си внимание към една жена с куфарче, която го питаше нещо. Баби използва момента и се приближи до коня. На корема му с бял тебешир беше нарисувана малка стрелка, сочеща надолу… към друго пакетче! А вътре — черни слънчеви очила Ray-Ban, от онези, правоъгълните. Естествено, имаше и бележка.
Следващият етап беше на улица „Кола ди Риенцо“ 47 и веспата отпрати с пълна скорост в тази посока.
На адреса имаше магазин за интимно бельо. Баби влезе нерешително. Една млада продавачка подреждаше комплекти от сив атлаз, току–що получени. Като я видя, заряза всичко и се приближи:
— Какво ще желаете?
Баби прочете края на бележката: Името си ти кажи, нещо ново облечи.
— Аз съм Баби Джервази.
— А, значи това е за вас. Изберете си. — Жената сложи на щанда три комплекта бельо. Първият беше черен, с прозрачни апликации и подплънки. Вторият беше бледорозов, с малко по-светла дантела. Третият беше синьо–лилав, пак с подплънки и с изрязани бикини. Баби ги гледаше и не смееше да вдигне глава. Притесни се.
— Мисля, че този е най-подходящ — каза продавачката, като посочи розовия сутиен. — Кожата ви е толкова бяла, ще ви отива.
— Тогава вземам него. Благодаря.
Докато чакаше да й опаковат покупката, Баби разгледа магазина. Спря се пред студен манекен, облечен много предизвикателно.
— Госпожице…
— Да?
— Момчето, което дойде… което май ви е приятел…
— В известен смисъл.
— … каза като изберете комплекта, задължително да го облечете, за да ви предам следващата бележка.
— Ясно. Благодаря. — Тя тръгна към пробната.
Продавачката й подаде иззад завесата една рекламна чанта от магазина:
— Тук можете да сложите старото си бельо.
Погледна се в огледалото. Какво ще каже майка й, като види тези неща сред дрехите за пране?
Следващата бележка я отведе в „Двата бора“. В градинката до училището имаше пейка, на която често се целуваха с Марко. Под нея намери пощенски плик с билет от лотарията и ново послание.
Търсенето продължи в малък бижутерски магазин, където трябваше да изпее една песен пред всички клиенти. Продавачката й даде много красиви тюркоазени обици и… бележка.
В „Бенетон“ я чакаше костюм от пола и сако в цвят бордо.
На улица „Венето“ реши един ребус и получи чифт кожени обувки в тон с костюма.
В цветарския магазин на улица „Виня Стелути“ й връчиха орхидея и поредното съобщение.
В сладкарница „Еуклиде“ беше предплатен любимият й сладкиш. Докато Баби ядеше плодова кростата с крем, касиерката й подаде сгънато листче, на което пишеше следното:
„La tua pasta prelibata l’hai già bella che beccata c’è qualcosa che ti manca o sei forse troppo stanca se non puoi piii viver senza corri presto alia partenza.“6
Преглътна последния залък и излезе навън. Запали веслата и се спусна по улица „Виня Стелути“. Ако я видеше майка й, нямаше да я познае: беше с прекрасен костюм в цвят бордо, с елегантни кожени обувки, с очилата Ray-Ban, с блестящи тюркоазени обици, с орхидея, втъкната в косата, и с лотариен билет в джоба… О, и с топъл кашмирен шал на врата! Зави по площад „Еуклиде“ и спря пред „Глори“. Там я чакаше тъмносинята алфа ромео GT16V с телефон. Марко стоеше неподвижно, облегнат на едно дърво. Като я видя, извади иззад гърба си една червена роза.
— Заповядай, скъпа! Чакай да те видя… Леле, много си елегантна! Кой ти купи всички тези красиви неща?
Баби го гледаше влюбено с големите си сини очи.
— Ти, скъпи.
Той я прегърна.
— Можеш ли да оставиш веспата тук?
— Защо, къде отиваме?
— Да изпием по един аперитив и после ще хапнем нещо.
— Трябва да се обадя на мама.
— Ще й се обадиш от колата.
Марко сложи блокираща скоба на предното колело на мотора, после двамата се качиха в GT-то и се отдалечиха бързо във вечерния трафик. По пътя звъннаха на госпожа Бонели, където бяха родителите на Баби.
5
Буквален превод: Със сигурност нямаш шал — почти никога не носиш и все те боли гърлото. Сега се загърни добре и иди в центъра на РАИ. Там има каменен кон. Какво чакаш, тръгвай! Като стигнеш, ще намериш още нещо. — Б.пр.
6
Буквален превод: Любимия си сладкиш вече си го хапна. Трябва ли ти още нещо, или вече се умори? Ако не можеш да живееш без нещо, върни се бързо там, откъдето тръгна. — Б.пр.