Дребната старица, която наруши всички правила

– Явно са прекалили с шампанското на закуска – каза младата жена. – Не знам накъде отива този свят. А най-тежките случаи винаги са на вашата възраст.

– Те са млади по душа – измърмори в отговор Марта.

Тя настигна Кристина и Ана-Грета на излизане от рецепцията.

– Хайде, момичета, да отидем на душовете.

Отне й доста време, докато успее да отведе замаяните си приятелки в съблекалнята.

– Никога не ми е било толкова забавно! – изхриптя весело Кристина, когато влязоха.

– Не може ли да го правим и в старческия дом? – попита Ана-Грета.

– Шшт! – натърти Марта, но с това само предизвика нов изблик на смях.

Трябваха й доста усилия, за да закара приятелките си в стаята за релакс. Там щяха да се престорят, че си почиват, докато се наслаждават на фрешове и прелистват днешната преса – за да не предизвикват подозрения. Марта смяташе, че е рисковано да останат на местопрестъплението, но Умника я беше уверил, че никой няма да им обърне внимание. Само че малко след като се бяха разположили на шезлонгите, чуха силни викове от долния етаж. Не успяха да се удържат и отидоха да погледнат какво става. Колкото повече се приближаваха, толкова по-силни ставаха крясъците и в спа центъра ги посрещна пълна бъркотия. Вратата на металния шкаф зееше отворена, а пред него се беше събрала тълпа от гости на хотела, които се олюляваха и го сочеха с пръст.

– Шкафът е празен. Всичко е изчезнало – огърлици, бижута и паспорти! – обяви една жена на средна възраст и се разкикоти, като едва се държеше на краката си от смях. – Все едно са се изпарили във въздуха!

На момичето от рецепцията изобщо не му беше толкова весело.

– Златната ми гривна също е изчезнала! – изчурулика приятелката на първата жена, една достолепна дама с посивяла коса. – Безследно!

– Онзи ужасен часовник, който ми подари тъщата, също го няма! – изкикоти се един от възрастните господа. – Най-сетне успях да се отърва от него! Ха-ха-ха!

– Ами парите ни? Нали ти казах, че не биваше да носим скъпоценности със себе си! – измърмори жена му.

– Не се тревожи, скъпа, наистина беше права. Но такива неща не се случват всеки ден. Просто се наслаждавай на филма!

С тези думи той отново избухна в смях.

В целия този хаос Марта улови приятелките си за ръката и ги задърпа към асансьора.

– По-добре да се махаме оттук – каза тя.

Кикотенето им продължи по целия път до луксозния апартамент. Марта дори изпя една традиционна шведска песен за наздравица, при това на родния си диалект.

Според нея беше по-добре, че Греблото отказа да се погрижи за билките – знаеше си, че той нямаше да прояви такава щедрост с използваното количество. Самата тя беше изсипала и последната прашинка. Наложи се да съобрази какво да направи в движение – и се беше справила блестящо!