Върховният повелител

— Влез, Сония.

Гласът беше на Акарин. Беше решителен и изпълнен със заплаха. Девойката си помисли за Ротан, за леля й Джона, чичо й Ранел и братовчедите й; тяхната безопасност зависеше от нейното сътрудничество. Застави се да тръгне напред.

Когато достигна вратата, Такан отстъпи встрани. Подземната стая изглеждаше по същия начин като предишните пъти, когато я беше виждала. Покрай лявата стена бяха разположени две стари, тежки маси. Върху по-близката от тях имаше фенер и черен вързоп с дрехи. До срещуположната стена имаше книжни рафтове и шкафове. Някои от тях изглеждаха поправени, което й напомни за погрома, направен от „убиеца”. В единия ъгъл имаше стар, очукан сандък. Дали това беше сандъкът, съдържащ книгите по черна магия?

— Добър вечер, Сония.

Акарин се беше облегнал на една от масите, ръцете му бяха скръстени на гърдите. Девойката се поклони.

— Върховни по...

Тя примигна от изненада, когато осъзна, че панталонът и палтото му бяха обикновени, износени, даже протрити на места.

— Трябва да ти покажа нещо – рече той. – В града.

Тя машинално отстъпи ловко назад.

— Какво?

— Ако ти кажа, няма да ми повярваш. Единственият начин да узнаеш истината е да я видиш със собствените си очи.

Тя прочете предизвикателство в очите му. Погледна простичките му дрехи и си спомни как го е виждала да носи подобни, целите в кръв.

— Не съм сигурна, че искам да узная вашата истина.

Едното крайче на устата му се повдигна нагоре.

— Ти се чудиш защо правя нещата, които правя, още от първия момент, когато научи за тях. Въпреки че няма да ти покажа как ги правя, мога да ти покажа защо ги правя. Някой трябва да знае истината, още някой, освен мен и Такан.

— Но защо аз?

— Ще разбереш с течение на времето. – Той протегна ръка назад и вдигна черния вързоп от масата. – Облечи това.

„Трябва да му откажа – помисли си тя. – Но ще ми позволи ли той?”. Девойката се вторачи във вързопа в ръцете му. „Освен това, ако отида, може да науча нещо, което да използвам срещу него по-късно.

Ами ако ми покаже нещо забранено? Нещо, което да ме изхвърли от Гилдията?

Ако се стигне дотам, ще им кажа истината. Ще рискувам, с надеждата да спася и себе си, и Гилдията”.

Тя се насили да пристъпи напред и да вземе вързопа. Разгърна го и видя дълго черно наметало. Загърна се в него и завърза връзките му.

— Гледай цялата ти мантия да е покрита – инструктира я Акарин.

Той вдигна фенера и тръгна към стената. Част от нея се плъзна встрани и в стаята нахлу мразовитият въздух от подземните тунели.

„Разбира се” – помисли си Сония. Тя си спомни нощите, които беше прекарала в изучаване на коридорите под сградата на Гилдията, докато Акарин не я намери и не й нареди да престане. Беше проследила един от тунелите до тази стая. Шокът от това, че е достигнала на прага на тайните му владения, я беше накарал веднага да избяга и тя никога не се върна да изследва този коридор.