Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Това бяха просто думи. И все пак...
Бяха специални.
Емили се усмихна. Ако той наистина се чувстваше така, тогава за нейната цел имаше надежда.
Но не и ако му позволеше да избяга.
Глава 6
- Милорд
Дрейвън се извърна от – коня си, когато чу гласа на Емили. Злочест късмет! Само да имаше още една минута и вече щеше да е яхнал коня, и да е далеч от обсега ѝ.
– Милейди? – попита той с глас, който беше на границата между объркан гняв и закачливост.
Тя застана пред него и погледна въпросително натоварения му кон.
– Напускате ли?
– Имам кралски задължения в Линкълн.
– Линкълн? – повтори Емили. Очите ѝ бяха широко отворени и примамващи. – О, винаги съм искала да отида до Линкълн. Чувала съм, че там имат най-чудния панаир по това време на годината.
– Имат – каза Саймън, като се появи иззад нея. Той погледна многозначително към Дрейвън и продължи да говори. – Един от най-големите в областта.
– Наистина ли? – попита тя.
– Панаирът си е панаир – измърмори Дрейвън, вбесен, че Саймън се е осмелил да се опита да го манипулира по този начин. – Всички те са еднакви.
Тя изглеждаше съблазнителна, предизвикателна и толкова сладка, че в момента нямаше нещо, което той да искаше повече от това нежно да захапе плътта ѝ, за да види дали наистина е намазана с мед или светло-златистият отблясък, бе просто истинският цвят на кожата ѝ.
– Не бих могла да знам, милорд – каза меко тя и лицето ѝ посърна от тъгата, която я обхвана. – Никога не съм била на панаир.
През него премина някаква странна болка. Почувства силен бодеж в сърцето, заради това, че тя щеше да изпусне нещо, което очевидно искаше да види.
– Никога? – попита Саймън със слисан глас.
Дрейвън погледна брат си.
– Никога – каза тя и върна вниманието на Дрейвън върху себе си. Долната ѝ устна се издаде леко напред и се нацупи очарователно. –Баща ми не би го позволил. Казва, че на панаира не може да се намери нищо, освен разврат. – Тя погледна към Дрейвън. – Толкова ще се радвам да видя панаир, поне веднъж.
Дрейвън едва чу думите ѝ, защото вниманието му беше пленено от блясъка в очите ѝ и от влагата на устните ѝ. Пленено от образа на самия него и това как захапва прелъстителната долна устна между зъбите, за да вкуси сладостта на устата ѝ.
– Дали ще е възможно да ви придружа? – попита тя.
Да, почти се изплъзна от устата му, преди да се спре.
Да?! присмя се той на предателския си ум. Тя беше единствената причина той да се отправи към Линкълн! Ако я вземеше със себе си, щеше да обезсмисли цялата идея на пътуването.
– Не, милейди – каза той и сграбчи поводите на коня. – Това е невъзможно.
- Но милорд...
– Имам да изпълнявам кралски задължения – каза той много по-грубо, отколкото имаше намерение.
– Оу – Лицето ѝ посърна и мъката, която видя в очите ѝ го проряза. Дрейвън не искаше да я прави нещастна, още по-малко, отколкото искаше Хенри да отнеме живота му.
И поради някаква причина, която не можеше да назове, нейното щастие бе станало важно за него.
– Ами ако аз дойда с нея? – попита Саймън. – Мога да следя за благополучието на дамата, докато ти се грижиш за работата си.
Дрейвън присви очи към брат си. Да не би мъжът да искаше да го види мъртъв? По-скоро, Саймън трябваше да му забие нож в гърба, отколкото да предизвиква гнева на Хенри на главата си. Последното нещо на замята, което искаше Дрейвън, бе да бъде обесен, влачен и разкъсан заради жена.
Лицето на Емили незабавно грейна при вероятността да се присъедини към него.
– О, моля!
Вътрешностите му се присвиха при сладкия ѝ глас и изражението на очакване върху лицето ѝ. Как можеше да ѝ откаже толкова проста молба?
Той направи грешката да я погледне отново. Тя задържа длани, притиснати към гърдите си и прехапа устни, сякаш един отказ от него щеше да я накара да избухне в плач.
– Мога да си опаковам багажа преди да разберете – каза тя развълнувано. – И обещавам, че няма да ви бъда в тежест. Та, вие дори няма да забелязвате, че съм наоколо. – Той се усъмни в това. Тя имаше ужасния навик да завладява мислите му. – Моля ви? – умоляваше тя.
Това беше лоша идея. Осъзнаваше го все по-ясно с всеки дъх, който поемаше и все пак не успя да намери сили в себе си да я разочарова отново.
Все някога трябва да умреш.
Да, но има много по-привлекателни начини.
Привлекателни може би, но все пак го имаше и израза на щастие върху лицето ѝ. Освен това, той можеше да стои надалеч от Емили в Линкълн и да принуди Саймън да се грижи за нея. А освен това, там щеше да бъде и жената на Орик, която да я развлича.