Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Някой ден ще занеса сторионито в училище.
– Горко ти. Само посмей, ще видиш какво значи хубав шамар.
– Ами тогава за какво ни е?
Баща ми остави цигулката върху масата и ме погледна с ръце на кръста.
– За какво ни е, за какво ни е. – Подиграваше ми се.
– Да. – Сега вече се разсърдих. – Защо я имаме, щом винаги е заключена в сейфа и не можем дори да я зърнем?
– Имам я, за да я имам. Разбираш ли?
– Не.
98 Става дума за марка, патентована под името „Херцогиня Д’Ангулем“ от френската фамилия лютиери Брьотон. – Б. р.
99 Лауренциус Сториони от Кремона ме направи през 1764-та (лат.). – Б. пр.
100 Хуан Мануел Фанджо (1911–1995) – аржентински състезател, петкратен световен шампион във Формула 1. – Б. р.
* * *
– Абаносово дърво, една елха, която тук не расте, и клен.
– Кой ви го е казал? – Джакиам от Пардак, учуден.
Брат Габриел го заведе до манастирската ризница. В ъгъла имаше една виола да гамба от светло дърво в калъф.
– Какво прави тук?
– Почива си.
– В манастира?
Брат Габриел направи неопределен жест, за да покаже, че не му се навлиза в подробности.
– Ама как познахте?
– Никога не бях се запитвал от какво са направени инструментите – отвърна брат Габриел, учуден от собствената си липса на интерес.
– Как познахте?
– По миризмата на дървото.
– Не е възможно. Много е сухо и лакът обърква. В този ден, затворен в ризницата заедно с монаха, Джакиам Муреда се научи да различава дърветата и по аромата им, и си помисли колко жалко, колко жалко, че не може да разкаже на домашните, първо на баща си, който би умрял от мъка, ако научи, че нещо се е случило с мен. После на Аньо, Джен и Макс, които от години не живеят вкъщи, Ермес, който не е с всичкия си, Джозеф, куция Теодор, Микура, Илзе и Ерика, които вече са омъжени, Катарина, Матилде, Гретхен и малката Бетина, моята слепичка сестричка, която ми подари медальона от майка, частица от Пардак, която винаги нося със себе си.
* * *
Чак след шест седмици, когато започнаха да свалят скелето, брат Габриел каза знам нещо, което, струва ми се, ще ти бъде много приятно да узнаеш.
– Кое е това нещо?
Отведе го далече от мъжете, които разглобяваха скелето, и му прошепна на ухото, че знае един стар манастир, изоставен и съвсем западнал, заобиколен от елхова гора, от тази червена елха, която ти харесваш.
– Гора?
– Елхова горичка. Двайсетина елхи и един могъщ клен. Това са дървета без стопанин. Допреди пет години никой не беше ги докосвал.
– Защо са ничии?
– Защото е гора на изоставен манастир. – Тихичко: – Нито Лаграс, нито „Санта Мария де Жери“ ще усетят липсата на няколко дървета.
– Защо ми казвате това?
– Нали имаше желание да се върнеш при семейството си?
– Разбира се. Искам да се върна при татко, надявам се да е жив. Искам да видя отново Аньо, Джем и Макс, които вече не живеят вкъщи, и Ермес, който не е с всичкия си...
– Да, да, да, вече ми каза. Джозеф и всички останали, да. Един товар дървен материал ще ви помогне да преживеете.
Джакиам от Пардак не се върна в Каркасон. От Лаграс, придружен от Блонд от Казиляк, с двама мъже и пет мулета, натоварени с колела за каруца, и с всички пари, спечелени по време на бягството, в пълната торбичка, потегли нагоре през Ариеж101 и Порт Салау102 по пътя към една мечта.
101 Департамент в Южна Франция. – Б. пр.
102 Проход в Пиренеите, свързващ географската област Палярс Собира с Ариеж. – Б. пр.
* * *
Пристигнаха в „Сант Пере де Бургал“ след седем-осем дни в края на лятото, по пътечката откъм Ескало, откъдето по времето на прадедите на прапрадедите, когато върлуваше студ, се беше качил пратеникът на смъртта. Горе – манастирът, чиито стени показваха всички белези на разрухата. Когато заобиколи сградата, се смая. Пред очите му се разкри гледката, така си помисли той, на най-хубавото кътче от гората на Паневеджо отпреди пожара. Прекрасна горичка от десетина-петнайсет огромни ели, а по средата, като кралица, клен с подходяща дебелина на ствола. Докато неговите хора си почиваха от пътя, Джакиам благослови името на брат Габриел от Лаграс, разходи се, опипа кората, накара дървото да пее, както го беше учил баща му, и го помириса, както го беше научил брат Габриел. И в този миг се почувства щастлив. Когато неговите хора задрямаха, се разходи из напуснатите помещения и накрая стигна до заключената врата на черквата. Бутна я с длан и вратата, изгнила и проядена, се разпадна на парчета. Вътре беше толкова тъмно, че хвърли само един разсеян поглед, преди да отиде и той да дремне.