Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
И затвори калъфа. Стори ми се много неприятен. Толкова малък, а загадките вече го притесняват. Невъзможно е да ми стане приятел. Изключено. Kaputt103. После се оказа, че и той учи при йезуитите, в по-горния клас. И се казва Бернат Пленса-и-Пунсода. Може би вече съм казал това. Беше толкова скован от високомерие, сякаш го бяха къпали в леген с гел за фиксиране на коса и бяха забравили да го изплакнат. След шестнайсет минути трябваше да призная, че този неприятен тип, който отричаше загадката, който никога нямаше да бъде мой приятел и който се казваше Бернат Пленса-и-Пунсода, притежава нещо, което кара цигулката за сто седемдесет и пет песети от магазина „Парамон“ да звучи с нежност, каквато аз никога не бях успял да постигна. Трульолс го гледаше доволна, а аз си мислех, че цигулката ми нищо не струва. Тогава се заклех, че ще го накарам да млъкне завинаги – него, цигулката на Мадам д’Ангулем и гела, с който се беше изкъпал, и ми се струва, че щеше да е много по-добре за всички, ако тази мисъл никога не беше минавала през главата ми. За момента се ограничих да оставя нещата да зреят лека-полека. Не е за вярване как най-невинните неща могат да предизвикат най-невъобразимите трагедии.
103 Негоден, не става (нем.). – Б. пр.
* * *
По средата на стълбата Бернат опипа джоба си и извади вибриращия си мобилен телефон. Текла. Поколеба се няколко секунди дали да отговори. Отдръпна се да направи път на една съседка, която слизаше бързо. Като някакъв глупак остана загледан в малкия осветен екран, сякаш виждаше там Текла, побесняла от яд, и това му достави тайна радост. Сложи телефона в джоба си и след малко усети, че е спрял да вибрира. Текла сигурно обсъждаше последните подробности с гласа на операторката от гласовата поща. Може би й казваше а къщата в Лянсà104, по половин година за всеки. А операторката – ама вие какво си въобразявате, не сте стъпвали там, а когато все пак сте ходили, то е било с такава гримаса на неудоволствие, както винаги правите, за да тровите живота на горкия Бернат! А? Браво на операторката от Оранж105, помисли си Бернат. На площадката на първия етаж поспря, за да си поеме дъх, и щом се почувства добре, натисна звънеца.
– Рсрсрсрсрсррсрсрс.
Докато се чуе някаква реакция отвътре, мина толкова много време, че можà да мисли за Текла, за Льорèнс и за крайно неприятния разговор, който бяха водили предната вечер. Най-после провлачени стъпки. Неочаквано щракване на ключалката и вратата се пооткрехна. Адриа го погледна над онези тесни очила за четене, отвори вратата докрай и запали лампата в антрето. Светлината се отрази в плешивото му теме.
– Пак изгоря крушката на площадката – каза вместо поздрав.
Бернат го прегърна, а Адриа не отговори на жеста му. Свали очилата и каза благодаря, че дойде, като го въвеждаше вътре.
– Как си?
– Зле. А ти?
– Зле.
– Искаш ли да пийнеш нещо?
– Не. Да. Вече не пия.
– Вече не пием, не чукаме, не плюскаме, не ходим на кино, не ни харесва нито една книга, вече всички жени са прекалено млади, вече не го вдигаме, вече не вярваме на онези, които казват, че ще спасят страната.
– Много хубава програма.
– Какво прави Текла?
Въведе го в кабинета. Както винаги, когато влизаше там, Бернат се огледа, без да скрива възхищението си. За секунди спря поглед на автопортрета, но се въздържа от коментар.
– Какво ме попита?
– Какво прави Текла.
– Много е добре. Прекрасно.
– Радвам се.
– Адриа.
– Какво?
– Хайде, не се занасяй.
– Защо?
– Защото преди два дни ти казах, че се разделяме, че сме скарани до смърт.
– Виж ти...
– Не си ли спомняш?
– Не. Умът ми е зает с други неща и...
– Ти си разсеян учен.
Адриа млъкна и за да наруши мълчанието, Бернат каза разделяме се, на нашата възраст да се разделяме…
– Съжалявам. Но правите добре.
– Ако искаш да ти кажа истината, на мен вече ми е все едно. Всичко ми е омръзнало.
Бернат седна, плясна се по коленете и с пресилено оживление каза хайде, за какво беше това бързане и тази неотложност?
Адриа го гледа втренчено в продължение на цяла минута. Бернат издържа погледа му до момента, в който си даде сметка, че макар и да го гледаше, Адриа беше много далече.