Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Защото е единствената специалност, която може да следваш заедно с литература. Но момчетата по-скоро искаха да учат за въглищар, бояджия, дърводелец, фенерджия, зидар, авиатор, овчар, футболист, нощен пазач, алпинист, градинар, машинист на влак, парашутист, ватман, пожарникар и римски папа.
– Никога никой баща не е казвал сине, когато пораснеш, ще станеш голям хуманист.
– Никога. Но нашите бяха много странни хора. Вашите също бяха донякъде такива.
– Мда... – отговори ти като човек, който признава непростим недостатък, но не желае да навлиза в подробности.
* * *
Дните минаваха, а майка мълчеше, свиваше се, сякаш чакаше реда си. Така че отново започнах уроците по немски, този път с третия учител, Herr Оливерес, млад мъж, който работеше при йезуитите, но му се налагаше да си изкарва нещо допълнително. Herr Оливерес преподаваше на големите, но аз го познавах още от самото начало, защото винаги приемаше, предполагам, че за дребни пари, да наблюдава всеки четвъртък следобед всички наказани за закъснения и прекарваше времето на нашето наказание в четене на книги. Имаше солиден метод за преподаване на езика.
– Eins93.
– Айнс.
– Zwei.
– Збай.
– Drei.
– Драй.
– Vier.
– Фиа.
– Fünf.
– Фунф.
– Не: Фюнф.
– Финф.
– Не: Фююююнф!
– Фююююнф.
– Sehr gut!94
Постарах се да забравя времето, което бях загубил с Herr Ромеу и Herr Казалс, и много скоро немският ми стана ясен. Особено ми харесваха две неща: че лексиката не е романска, беше съвсем нова за мен, и че е език със склонения като латинския; а Herr Оливерес, смаян, не можеше да повярва. Много скоро поисках да ми даде упражнения по синтаксис и човекът си помисли, че получава халюцинации; винаги ми е било интересно да навлизам в езика откъм твърдото ядро на естеството му. Можеш да попиташ колко е часът само с два жеста, но на мен наистина ми беше приятно да науча още един език.
– Как вървят уроците по немски? – попита нетърпеливо баща ми след първия урок по немски от ерата Оливерес.
– Ааааlso, eigentlich gut95 – отговорих небрежно. С крайчеца на окото, макар и да не го виждах, усетих, че се усмихва, и се почувствах възнаграден от самия себе си, защото, струва ми се, макар и никога да не съм признавал това, на онази възраст копнеех да смая баща си.
– Но не го постигна почти никога.
– Не успях.
Herr Оливерес се оказа културен, стеснителен човек, говореше тихо, ходеше винаги лошо обръснат, тайно пишеше стихотворения и пушеше смрадлив тютюн, но познаваше езика отвътре, като свой. Още на втория урок ме въведе в schwache Verben96. А на петия, предпазливо, сякаш беше някаква неприлична снимка, ми показа един от Hymnen97 на Хьолдерлин. Баща ми пожела Herr Оливерес да ме изпита по френски, за да види дали имам нужда от частни уроци по френски; след изпита Monsieur Оливерес каза на баща ми, че нямам нужда от допълнителни уроци, тъй като се справям достатъчно добре с това, което ми преподават в училище, така че един час в повече... Как сте с английския, Mister Оливерес?
Да, поради много причини беше грешка да се родя в това семейство. Мъчно ми беше, че баща ми знаеше само, че аз съм неговият син. Още не бе проумял, че съм дете. А майка ми гледаше плочите на пода, без да забелязва как баща и син се състезават помежду си. Поне така си мислех. За щастие, имах Карсън и Черния орел. Те почти винаги се съгласяваха с мен.
93 Eins и по-долу Zwei, Drei,Vier, Fünf – числата от едно до пет на немски. – Б. пр.
94 Много добре (нем.). – Б. пр.
95 Общо взето, наистина добре (нем.). – Б. пр.
96 Слабите глаголи (нем.). – Б. пр.
97 Химните (нем.). – Б. пр.
7
Беше ранен следобед; Трульолс се занимаваше с група ученици, които все не свършваха, и аз чаках. До мен седна едно момче, по-високо от мен, което вече имаше малко мъх под носа и няколко косъма на краката. Е, да, много по-високо от мен. Държеше цигулката така, като че ли искаше да я прегърне, втренчил поглед пред себе си, за да не ме гледа, и тогава Адриа му каза здравей.
– Здравей – отвърна Бернат, без да го погледне.
– Ти при Трульолс ли учиш?
– Аха.
– Първи курс?
– Трети.
– Аз също. Ще ходим заедно. Може ли да видя цигулката ти?
По онова време под влияние на баща ми харесвах едва ли не повече предмета, отколкото музиката, която се извличаше от него. Но Бернат ме погледна с недоверие. За момент си помислих, че Бернат има гуарнери и не иска да ми я покаже. Но тъй като аз отворих калъфа и показах учебната си цигулка, тъмночервена на цвят, но със съвсем конвенционален звук, той направи същото със своята. Заех позата на господин Беренгер.
– Френска, от началото на века. – И като го гледах в очите: – От посветените на Мадам д’Aнгулем98.