Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– А какво е? Еврейски?
– Трябва да може да чете Расин.
– Боже мой.
– Бог не съществува. И можеше да е много по-добър по латински. Учи при йезуитите, по дяволите!
Това вече ме засягаше по-пряко. Нито Черния орел, нито шериф Карсън си отвориха устата да кажат нещо. Те никога не бяха учили при йезуитите на улица „Касп“. Аз не знаех дали това е хубаво, или лошо. Но според баща ми там не преподаваха добре латински. Прав беше: бяхме стигнали до второ склонение и беше пълна скука, защото учениците не разбираха дори самото понятие за родителен или дателен падеж.
– Да не искаш сега да напусне и това училище?
– Какво ще кажеш за Френския лицей?
– Не. Остава при йезуитите. Феликс, та той е още дете! Не бива да го разкарваме насам-натам като добитъка на брат ти.
– Добре, все едно нищо не съм казал. Накрая винаги става това, което ти искаш – излъга баща ми.
– А спорт?
– Няма спорт. Йезуитите имат голям училищен двор, нали?
– И музиката.
– Добре, добре. Но най-важните дисциплини са си най-важни. Адриа ще стане голям учен, и точка. Ще намеря заместник на Казалс.
Който беше заместникът на Herr Ромеу и който след пет мъчителни урока също бе затънал в общи приказки за голямата сложност на немската граматика и не можеше да се измъкне оттам.
– Няма нужда. Остави го да си поеме дъх.
Два дни след това в неговия кабинет, майка ми седеше на дивана, зад който аз бях разположил моята шпионска база, баща ми нареди да се приближа до неговия стол и ме държа прав, докато ми обясняваше подробно моето бъдеще, и слушай хубаво, защото не смятам да повтарям: аз съм умно момче, трябва да се възползвам от интелектуалния си потенциал, ако айнщайновците в училище не забелязват моите способности, ще трябва той лично да отиде да им обясни.
– Учудвам се, че не си още по-непоносим – каза ми ти един ден.
– Защо? Защото ми казваха, че съм интелигентен ли? Аз си го знаех. Както човек е висок или дебел или тъмнокос. Винаги ми е било все тая. Също както и религиозните служби и проповеди, които трябваше да изтърпявам с ангелско търпение и които така въздействаха на Бернат. Струва ми се, че още не съм ти говорил за Бернат. Тогава баща ми като фокусник извади заек от шапката.
– А сега ще започнем с истински частни уроци по немски с истински учител. Никакви ромеувци, казалсовци и тем подобни.
– Ама аз...
– И допълнителни уроци по френски.
– Татко, ама аз бих искал...
– Ти нищо не искаш. Предупреждавам те – посочи ме, сякаш държеше пистолет, – накрая ще научиш и арамейски.
Погледнах към майка, търсейки съпричастност, но тя беше свела поглед, сякаш се интересуваше от плочите на пода. Трябваше да се защитавам съвсем сам и извиках:
– Не искам да знам арамейски! – Което беше лъжа. Но виждах как насреща ми се задава цяла лавина от работа.
– Искаш и още как. – С тих, студен, неумолим глас.
– Не.
– С мен няма да спориш.
– Не искам да знам арамейски. Не искам да знам нищо.
Баща ми слага ръка на челото си, сякаш страда от непоносима мигрена, и казва, втренчил поглед в масата, много тихичко, гледай как се жертвам за теб, за да станеш най-блестящият ученик, който е имало някога в Барселона, а ти как ми се отплащаш? Повишава тон и ме имитира подигравателно: – С едно „не искам да знам арамейски“? – После крещи: Нали?
– Аз искам да уча ...
Мълчание. Майка вдига глава, обнадеждена. Карсън се размърдва в джоба ми от любопитство. Аз не знаех какво искам да уча. Знаех, че не искам да слагат прекалено рано голям товар на плещите ми. Изминаха няколко мъчителни секунди на размисъл; накрая трябваше да импровизирам:
– ... ами искам да стана лекар.
Мълчание. Родителите ми си разменят изненадани погледи.
– Лекар?
В продължение на няколко секунди баща ми си представяше моето бъдеще като лекар. Струва ми се, че майка също. Аз, който само като си помислех за кръв, припадах, реших, че съм сгафил. Баща ми, след миг колебание, доближи стола си до масата с намерение да се върне към четенето.
– Никакви такива! – няма лекар, няма зъболекар. Ти ще бъдеш един голям хуманист, и точка по въпроса.
– Татко!
– Хайде, сине, че имам работа. Иди да вдигнеш малко шум с твоята цигулка.
А майка, загледана в пода, продължаваше да се интересува от цветните плочки вкъщи. Предателка!
92 Загубих си писалката в градината на леля (фр.). – Б. пр.
* * *
Адвокат, лекар, архитект, химик, инженер по пътно строителство, зъболекар, адвокат, индустриален инженер, оптически инженер, фармацевт, адвокат, фабрикант, текстилен инженер или банкер бяха предвидимите професии според родителите на всички момчета.
– Каза адвокат повече от веднъж.