Лицето на смъртта

Кали свива рамене.

— Не мога да кажа каква е била целта му. Но със сигурност мога да заявя, че тези две петна са били направени последни. Те са по-мокри от петното от убийство и по-съсирени.

— Хм. — Бари ме поглежда. — Какво мислиш? Дали убитата тук жертва е умряла последна? Или първа?

— Мисля, че е била последна — отвръщам аз. — Когато дойдох, кръвта тук още беше прясна, докато онази по стените горе изглеждаше суха.

Нещо в плъзгащите се стъклени врати привлича вниманието ми. Насочвам се към тях.

— Бари, погледни тук.

Посочвам ключалката. Вратата е отключена и отворена едва. Трудно е да се забележи, освен ако човек не е точно до нея, където се намираме и ние в момента.

— Вероятно оттук е проникнал — казва Кали.

— Направи няколко снимки, преди да отворя вратата — нарежда Бари на фотографа на криминолозите. Той е прилежен мъж на име Дан, който веднага се захваща със задачата.

— Тези трябва да са достатъчни — казва Дан.

— Благодаря ти — усмихва му се Кали.

Фотографът почервенява и забива поглед в пода. Усмихва се, но езикът му като че ли е вързан на фльонга. Онемял е заради комбинацията от естествената си стеснителност и невероятната красота на Кали.

— За нищо — съумява да отвърне Дан, преди да се отдалечи.

— Сладур — казва Кали на Бари.

— Аха. — Детективът е зает с изучаването на ключалката. — Изглежда разбита — констатира той. — Определено е била насилена. Виждам следи от инструмент.

Бари се изправя и отваря вратата с облечената си в ръкавица ръка. Движението е от дясно наляво. Отвън ще е от ляво надясно.

Ако убиецът е десничар, вероятно я е отворил с лявата си ръка, тъй като дясната му е била заета със… какво? Нож? Раница?

Минаваме през вратата и излизаме на двора. Тъмно е, но мога да преценя, че е голям. Виждам тъмните очертания на басейн във формата на квадрат. В далечния ляв край има едно-едничко средно по големина палмово дърво, което стърчи към небето.

— Дали няма лампа някъде тук? — чуди се Бари.

Кали опипва стената до плъзгащата врата на дневната в търсене на ключ. Намира го и го включва. Онова, което виждаме, ни оставя без думи.

Ключът задейства не само осветлението на двора, но и светлините на басейна.

— Господи — измърморва Бари.

Осветеното синьо дъно на басейна се слива с подводните светлини и създава един светъл остров в мрака. Кръвта във водата се откроява на светлината и прилича на пурпурен облак. Тя се носи по повърхността — смесица от съсиреци, розова пяна и мазно олио.

Отивам до басейна, за да погледна водата по-отблизо.

— Не виждам никакво оръжие или дреха — съобщавам аз.

— Но има доста кръв — отбелязва Бари. — Дъното не се вижда на някои места.