Кралство на пепелта

Може би човешка робиня като Елида Локан. Като някого, чието присъствие би останало незабелязано.

Суровата му сила се приспособяваше към всяка форма на магия, срещната досега. Огън, лед, изцеляване. Дали не можеше да се научи и на хамелеонство?

- Имаш ли си име? - обърна се Дориан към паяка.

- Крал без корона желае да узнае името на нищожество като мен - пророни тя, впивайки бездънен поглед в него. - Не би могъл да го произнесеш на вашия език, така че... наричай ме просто Сирен.

Манон изскърца със зъби.

- Няма значение как ще те наричаме, защото скоро ще умреш.

Дориан я стрелна косо.

- Рун е част от моето кралство. Ето защо Сирен е моя поданица. Смятам, че това ми дава правото да реша дали ще умре, или ще живее.

- Животът и на двама ви зависи от благоволението на моето сестринство! - скастри го Манон. - Отстъпи!

Той ѝ се подсмихна.

- Така ли?

Вятър, по-студен от планинския въздух, профуча през прохода.

Дориан бе способен да избие всички, да изтръгне въздуха от дробовете им или да строши вратовете им. Можеше да ги избие вкупом с уивърните. Идея като тази издълба поредната кухина в него. Поредната дупка. Дали баща му и Елин се плашеха понякога от собствената си сила?

- Вземи я с нас. Нека я разпитаме по-обстойно в следващия ни лагер.

- Искаш да водим това нещо с нас? - изръмжа Манон.

В отговор паякът се превърна в светлокожа, тъмнокоса жена. Дребна и незабележителна, с изключение на плашещо черните ѝ очи. Не беше красива, но притежаваше онази смъртоносна, древна притегателна сила, която дори новият ѝ облик не можеше да скрие. И беше чисто гола. Жената потрепери и потри с длани фините си рамене.

- Този облик ще е удобен ли за дълъг път?

Манон не отчете въпроса ѝ.

- А когато се преобрази нощем и ни разкъса на парчета?

Дориан само килна глава и по върховете на пръстите му затанцува лед.

- Няма да посмее.

Сирен вдиша дълбоко.

- Рядка магическа дарба. - Погледът ѝ се изпълни със стръвен глад. - Но и крал като теб се среща рядко.

Дориан се смръщи ненавистно.

Манон надникна към Астерин. Втората ѝ я гледаше предупредително, стиснала здраво устни. Сорел, застанала на няколко крачки зад нея, наблюдаваше кръвожадно паяка, но бе пуснала дръжката на меча си.

Без да чакат сигнал, Тринайсетте се насочиха към уивърните си. Сирен се вторачи в тях с потресаващи, бездушни очи, примигващи от време на време. Зъбите ѝ затракаха.

Манон наклони глава към Дориан.

- Днес си... различен.

Той сви рамене.

- Ако си търсиш някого, който да топли леглото ти нощем, но да свежда глава пред всяка твоя дума и да ти се подчинява сляпо, търси другаде.

Тя премести поглед към светлата ивица около шията му.

- Още не съм убедена, малки принце - изсъска, - че не трябва да я убия веднага.