И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]

– Не забравяй да се усмихваш – нареди ми баща ми и се обърна уверено към камерите.

Внезапно засвири националният химн и заговориха разни хора. Знаех, че трябваше да ги слушам внимателно, но цялото ми внимание беше насочено към спокойното, щастливо изражение на лицето ми.

Не отчетох много от казаното, докато не чух познатия глас на Гаврил.

– Добър вечер, Ваше Величество – каза той и аз преглътнах ужасено, преди да осъзная, че говори на баща ми.

– Гаврил, радвам се да ви видя.

– Предполагам, че очаквате с нетърпение оповестяването на щастливките?

– И още как. Присъствах на част от вчерашното теглене; прекрасни момичета. – Говореше така спокойно, така непринудено.

– Тоест вече сте ги виждали? – попита развълнувано Гаврил.

– Само няколко от тях. – Съвършена лъжа, произнесена с удивителна лекота.

– Случайно Негово Величество да ви е споделял наблюденията си, сър? – Този път Гаврил се обръщаше към мен и значката на ревера му блещукаше под ярките светлини, докато се придвижваше по сцената.

Баща ми се обърна към мен, напомняйки ми с поглед да се усмихвам. Аз се подчиних и отговорих:

– Нито дума. Знам също толкова за тях, колкото и зрителите ни. – Ох, трябваше да кажа „дамите“, не „тях“. Все пак бяха гости, не домашни любимци. Избърсах дискретно потните си длани в панталона си.

– Ваше Величество – продължи Гаврил, отивайки до майка ми. – Ще дадете ли някакъв съвет на щастливките?

Обърнах очи към нея. Колко време ù беше отнело да стане толкова уравновесена, толкова безпогрешна? Или просто винаги си е била такава? Само с едно свенливо движение на главата си успя да разтопи дори Гаврил.

– Насладете се на последната си нощ като обикновени момичета. От утре, каквото и да ви е подготвила съдбата, животът ви ще се промени завинаги. – Да, дами, и вашият, и моят. – И един банален, но изпитан съвет: бъдете себе си.

– Мъдри думи, кралице, мъдри думи. – Той се обърна към камерите с широк жест с ръка. – А сега настъпи и моментът да обявим имената на трийсет и петте госпожици, избрани за участие в Избора. Дами и господа, нека заедно поздравим следните Дъщери на Илеа.

На екраните се появи националният герб, но в малко квадратче в ъгъла изникна моето лице. Какво? Щяха да следят реакциите ми през цялото време.

Майка ми сложи ръка върху моята извън полезрението на камерите. Вдишах дълбоко. Издишах. И пак вдишах.

Просто списък с имена. Нищо особено. Все пак не ми съобщаваха едно име и край.

– Госпожица Илейна Стоулс от Ханспърт, Трета каста – прочете Гаврил от картата в ръцете си. Положих големи усилия да се усмихна малко по-широко. – Госпожица Тюздей Кийпър от Уейвърли, Четвърта каста. – Продължи той.

Задържайки развълнуваното изражение върху лицето си, се приведох към баща ми.

– Лошо ми е – прошепнах в ухото му.

– Просто дишай – процеди той през зъби. – Знаех си, че трябваше да разгледаш папките вчера.