![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
– Госпожица Фиона Кастли от Палома, Трета каста.
Погледнах към майка ми. Тя се усмихна.
– Голяма е красавица.
– Госпожица Америка Сингър от Каролина, Пета каста.
Чух „Пета каста“ и веднага се досетих, че това беше едно от малкото случайни имена. Не успях дори да видя снимката ù, тъй като новият ми план беше да гледам малко над мониторите и да се усмихвам.
– Госпожица Мия Блу от Отаро, Трета каста.
Информацията ми идваше в повече. Щях да науча имената и лицата им впоследствие, когато не се намирах пред погледите на цялата нация.
– Госпожица Селест Нюсъм от Клермонт, Втора каста. – Вдигнах вежди, макар че дори не бях видял лицето ù. Двойка, тоест беше от важните участнички и трябваше да изглеждам впечатлен.
– Клариса Кели от Белкорт, Втора каста.
Докато Гаврил изреждаше имената, аз се усмихвах толкова, че направо бузите ме заболяха. Но не можех да мисля за нищо друго, освен за това колко важно нещо ми се случваше – колко голяма част от живота ми се подреждаше точно в този момент, а не можех дори да се порадвам. Колко различно щеше да е всичко, ако бях изтеглил имената със собствената си ръка на уединено място, ако бях видял лицата им преди всички останали.
Тези момичета бяха мои, единственото нещо на света, което наистина можех да възприемам така.
Но и не бяха.
– Е, това е! – обяви Гаврил. – Видяхте красивите ни кандидатки. През следващата седмица наши служители ще ги подготвят за пътешествието им до двореца, а ние с нетърпение ще ги очакваме тук. Не пропускайте специалното издание на Илейски осведомителен бюлетин следващия петък, в което ще ви запознаем с разкошните ни участнички. Принц Максън! – Каза той, обръщайки се към мен. – Поздравявам ви, сър. Момичетата са зашеметяващи.
– Нямам думи – отвърнах аз, което изобщо не беше лъжа.
– Не се безпокойте, сър, сигурен съм, че кандидатките ще говорят достатъчно за всички ви след пристигането си следващия петък. А вие, драги зрители – обърна се към камерите Гаврил, – не забравяйте да следите новините около Избора в ефира на националния канал. Лека нощ, Илеа.
Отново засвири химнът, светлините угаснаха и най-накрая си позволих да се отпусна.
Баща ми стана и ме потупа по гърба със силен, стряскащ замах.
– Добра работа. Справи се значително по-успешно, отколкото бях очаквал.
– Нямам представа какво се случи току-що.
Той се засмя заедно с шепата съветници, които не бяха напуснали сцената.
– Казах ти, сине, ти си наградата. Няма нужда от излишен стрес. Нали така, Амбърли?
– Уверявам те, Максън, дамите имат много повече поводи за притеснения от теб – потвърди тя, разтривайки ръката ми.
– Именно – съгласи се кралят. – Е, умирам от глад. Да се насладим на една от последните ни спокойни вечери.
Станах и се отправих бавно към вратата, а майка ми тръгна с мен.
– Всичко беше като в мъгла – прошепнах аз.
– Ще ти дадем снимките и формулярите за участие, за да ги прегледаш на спокойствие. Същото е като запознанството с всеки друг човек. Представи си, че общуваш с някого от приятелите си.
– Нямам кой знае колко приятели, мамо.
Тя ме погледна състрадателно.
– Да, малко сме изолирани от света – съгласи се тя. – Е, в такъв случай си мисли за Дафни.
– Какво за Дафни? – попитах с лека паника аз.
Майка ми не забеляза.
– Тя е момиче и двамата винаги сте били в добри отношения. Представи си, че ще е същото.
Обърнах се напред. Без да го съзнава, майка ми беше потушила един от големите ми страхове, събуждайки друг.
Откакто се бяхме скарали, сетех ли се за Дафни, не се чудех как ли вървят нещата между двама им с Фредерик, нито ми се приискваше да я видя, а само обмислях укорите ù.
Ако наистина бях влюбен в нея, в главата ми щеше да е само образът ù. А и тази вечер, докато слушах имената на участничките, щях да си мечтая и нейното да беше сред тях.
Може би Дафни беше права и не знаех как да изразявам любовта си. Но дори при това положение осъзнавах с нарастваща увереност, че определено не съм влюбен в нея.
Една малка частица от душата ми ликуваше заради знанието, че не пропусках нищо. Можех да се впусна в Избора без всякакви угризения. Но друга частица скърбеше. Ако бях недоразбрал чувствата си, поне един ден щях да мога да се похваля, че съм бил влюбен, че знам какво е. Само че не знаех. И вероятно щеше да си остане така.
Пета глава
В крайна сметка не прегледах молбите за участие. Имах много причини за това, но основната беше, че ми се струваше най-справедливо всички да започнем на чисто, след като се запознаем. Пък и нямах особено желание, като се имаше предвид, че баща ми беше проучил така щателно кандидатките.