![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
Поех си въздух.
– Да. Трябва ли да обсъдим формата на бюлетина?
– Не, не. – Той сложи ръка на гърба ми, за да ме придвижи напред, а аз веднага изправих стойката си и тръгнах в избраната от него посока. – Програмата ще е елементарна. Представяне, малко приказки с Гаврил, а за финал ще излъчим имената и лицата на избраните.
Кимнах.
– Звучи... лесно.
Щом достигнахме бюрото му, той сложи ръката си върху дебела купчина папки.
– Това са те.
Сведох поглед. Занемях. Преглътнах сухо.
– Около двайсет и пет от тях притежават качества, които съвсем очевидно ще са идеални за бъдещата принцеса. Отлични семейства, връзки с други страни, които могат да са ни много ценни. Някои са просто невероятно красиви. – За моя изненада баща ми ме сръчка закачливо с лакът и аз отстъпих встрани. Това не беше игра. – За жалост, не всички окръзи са ни изпратили достойни момичета. Е, използвахме именно техните кандидатки, за да внесем разнообразие в съревнованието и да му придадем по-достоверен вид. Ще забележиш, че имаме дори няколко Петици в списъка. Но нищо от по-долните касти. Трябва да имаме поне някакви стандарти.
Превъртях думите му в главата си. През цялото това време си бях въобразявал, че лотарията ще е в ръцете на съдбата... А всъщност е била в неговите.
Той плъзна палец по купчината от папки и листовете в тях изшумолиха.
– Искаш ли да надникнеш? – попита.
Отново сведох поглед към папките. Имена, снимки и списъци с лични постижения. Цялата важна информация на едно място. Но знаех, че стандартният формуляр не отговаряше на въпроса какво караше момичетата да се смеят, какво ги подтикваше да разкриват най-мрачните си тайни. Пред мен имаше сбор от качества, не хора. И въз основа на тази статистика, само от тях можех да избирам.
– Подбрал си ги? – Откъснах очи от папките и ги насочих към баща ми.
– Да.
– Всичките?
– В общи линии – отвърна той с усмивка. – Както вече казах, има няколко, които съм оставил в името на зрелището, но смятам, че наборът е обещаващ. Много по-добър от моя едно време.
– И твоят баща ли е избирал момичетата вместо теб?
– Някои. Но тогава беше друго. Защо питаш?
Замислих се.
– Това си имал предвид, нали? Когато каза, че ти си се трудил години наред за моя Избор?
– Е, трябваше да се уверим, че определени момичета ще навършат пълнолетие до началото на играта, а в някои окръзи имахме по няколко варианта. Но повярвай ми, ще ги одобриш.
– Така ли смяташ?
Ще ги одобря? Сякаш го беше грижа. Сякаш това не беше поредният трик с цел да облагодетелства короната, двореца и себе си.
Внезапно безцеремонният му коментар, че Дафни щяла да е загуба на време, ми се проясни. Не го интересуваше дали е чаровна и дружелюбна; интересуваше го единствено, че представлява Франция. В неговите очи дори не беше човек. А тъй като вече беше извлякъл всичко необходимо от Франция, тя беше безполезна за него. Разбира се, ако от нея имаше изгода, несъмнено щеше да потъпче дългогодишната традиция на страната ни; само че нямаше, затова се беше намесил в отношенията ни.
Той въздъхна.
– Недей да мрънкаш. Очаквах да си развълнуван. Не искаш ли да надникнеш поне?
Опънах сакото си.
– Както ти каза, няма време за фантазии. Ще ги видя заедно с всички останали. А сега, ако ме извиниш, трябва да дочета законовата поправка, която си изработил.
Тръгнах си, без да чакам разрешение, но знаех, че отговорът ми е бил достатъчно добро оправдание да се изнеса.
Може би не беше точно саботаж, но определено ми се струваше като капан. Трябваше да се спра на едно момиче от десетките, които той лично беше подбрал. Нима беше възможно?
Опитах да се успокоя. Все пак той беше избрал майка ми, а тя беше чудесна, красива, интелигентна жена. Но имах чувството, че при него не бе имало чак такова вмешателство. А и сега беше различно... или поне той така твърдеше.
Благодарение на думите на Дафни, намесата на баща ми и собствените ми набъбващи страхове, Изборът ме плашеше повече отвсякога.
Четвърта глава
Оставаха само пет минути, преди цялото ми бъдеще да се разгърне пред мен, а аз щях да повърна всеки момент.
Една много любезна гримьорка попиваше потта от челото ми.
– Добре ли сте, сър? – попита тя.
– Просто страдах, че от всичките ти червила нито едно не е с подходящ тон за мен. – Майка ми така казваше: подходящ тон. Не че имах представа какво значи това.
Тя се изкиска, а към нея се присъединиха и майка ми с нейната гримьорка.
– Мисля, че съм готов – уверих момичето, поглеждайки към огледалата в дъното на студиото. – Благодаря.