Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Клавдия обясни, че те вече могат през лятото да се възползват от хладния басейн на Кибела.

Аврелиан се учуди. За кой басейн говореше тя? По-скоро пързаляйки се, отколкото ходейки по блестящата мозайка на пода, която изобразяваше африкански птици и животни, тя го притегли до прозореца, от който се откриваше великолепната гледка на залеза.

— Виж!

Старата стена, ограждаща овощната градина, беше изчезнала. Намалена до нивото на обикновен парапет, тя задържаше водите на дълъг, дъгообразен басейн, в който се отразяваше колонада. Върху мраморния под в цвят охра се издигаха двайсетина колони, украсени със спираловидни пиластри, които водеха към малък храм на Кибела, завършен едва през зимата. Фронтонът му беше надвесен над поредица от корита. Между еркерите от лаврово дърво се виждаше гипсов релеф, боядисан в ярки цветове, който изобразяваше Великата майка права върху каручка, теглена от бика на Митра.

Аврелиан зяпна от почуда. След малко попита с тон, който издаваше невероятната му изненада:

— Да не сме забогатели?

Клавдия се засмя, притисна се към него, допирайки плътно гръдта си до ръката му. Смехът на неговата сестра отекна чак в гърдите му. Аврелиан си помисли за августовските плодове, опияняващи с изобилието от живителни сокове, които носят в себе си.

— Да, да! Ние сме богати. Нашата майка ни направи богати! Няма вече знатно семейство в Сирмиум, което да не се възползва от предсказанията и. И не само в Сирмиум! Идват отвсякъде. От цяла Панония, Мизия и дори от Далмация. Човек може да си помисли, че цялата империя се стича в сирмиумския храм на Непобедимия Бог Слънце29, за да слуша жадно думите на голямата жрица Юлия Корделия!

[* Култът към Непобедимия Бог Слънце е създаден от император Аврелиан през 274 г. (самият той носил корона, имитираща лъчите на слънцето) и продължава до отмяната на идолопоклонничесгвото при Теодосий Велики. Според този официален за Римската империя култ, Бог Слънце е главното божество, почитано в империята. – Б.р.]

Преди той да възкликне отново, тя се отдръпна, мина през вратата, водеща към басейна, и тръгна между колоните към храма на Кибела. Слънцето и сянката се заиграха по тила й и по гънките на туниката й. Отражението й затанцува върху развълнуваната от лекия вятър вода на басейна.

Тя отхвърли няколко кичура, паднали върху бузите й. В синьото на ирисите й се появи блясък, който нямаше нищо общо с дневната светлина.

— Легат Аврелиан не е ли доволен от това, което е станало с вилата на неговия баща?

Гласът й отекваше от водата и ставаше също толкова завладяващ като парфюма й. Аврелиан не можа да отговори. В този миг, сред съвършения декор и в позата, в която бе застанала, Клавдия, с цялата си сила и красота, му се стори като въплъщение на богинята Кибела.

— Ела – каза тя. – Банята ти е готова. Ще можеш да се отпуснеш в нея преди ядене, а и аз имам още много неща да ти разказвам.