![Царицата на Палмира [Златните вериги] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/4/caricata-na-palmira-zlatnite-verigi-download.jpg)
Царицата на Палмира [Златните вериги]
- Автор: Даниел Антоан Б.
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Царицата на Палмира [Златните вериги]». Краткое содержание книги:
* * *
Дина остана цял час, без Зиновия да се събуди. Понякога очите на болната мърдаха под клепачите. Или пък устата й се отваряше леко, сякаш се мъчеше да пошушне нещо. Но от сухите й устни не излизаше нито звук.
Ашему се върна, намокри лицето и гърдите й с кърпа.
— Треската още не е отминала – отбеляза тя.
— Мислиш ли, че наистина спи?
— Какво друго искаш да прави? – изсумтя Ашему, вдигайки рамене.
— Не знам. Човек може да си каже, че е повече при боговете, отколкото при хората.
Те постояха за малко объркани. Дина сграбчи ръката на Ашему и я задържа в своята, за да не трепери.
* * *
Зиновия още спеше, когато се стъмни. В лагера се настаняваше тревогата. Онези, които палеха факлите, шепнеха новината: раната на Алат беше по-сериозна, отколкото се смяташе. Всепрославения вече не излизаше от олтара на Ваалшамин и през час подменяше даровете. Целият лагер беше притихнал. Нямаше и следа от радостта, която беше последвала предишните победи.
В палатката Ашему от време на време навлажняваше устните на Зиновия с дървена лъжица. Дина не откъсваше очи от своята приятелка. Тя се мъчеше да каже някоя молитва, но толкова отдавна не беше искала нищо от Всемогъщия Яхве, че не си спомняше вече думите, с които се молеше за Божията благодат. Ядоса се на себе си, помисли, че това може да донесе нещастие на Зиновия.
На светлината от лампите окачените над леглото на Зиновия брони вече изглеждаха другояче. Дина ги видя не толкова като заплашителни призраци, а като ангели пазители, очакващи търпеливо тяхната царица да се върне към живота. На жълто-червеникавото сияние на лампите бледият тен и слабостта на Зиновия намаляваха. Тя отново ставаше невероятно красива. Устните й вече не бяха напукани от треската, сянката на клепачите й подчертаваше съвършения овал на челото й. Нейните рамене, ръце разкриваха силата на мускулите, които можеха да опъват тетивата на голям лък, да размахват и да удрят със сабя часове наред.
Без каквато и да е друга причина, Дина започна отново да се надява.
Зиновия щеше да се събуди. Нейният сън изглеждаше странен, защото тя черпеше от боговете силата да оздравее.
Зиновия не можеше да се сравнява с никоя друга жена, с никое друго човешко същество. Тя нямаше да ги изостави. Тя щеше да живее.
Нурбел дойде да се осведоми за състоянието на Зиновия. Ашему му забрани да се приближава до нея, само му съобщи, че не е дошла на себе си. Когато се стъмни още повече, сред ужасяващата тишина, Нурбел се върна. Този път не изчака мнението на Ашему, за да бутне завесата на палатката. Въпреки собственото им изтощение, Дина и Ашему бяха поразени от мъчителната тревога, която го състаряваше повече от всичките битки. Човек можеше да каже, че неговата все така безукорно сплетена брада беше по-бяла от друг път.
Той застана прав до постелята на Зиновия, гледа я дълго, без да продума. Дина отгатна, че той й се любува така, както тя й се беше любувала няколко часа по-рано. И той като нея искаше да се успокои и да се насити на странната й красота.
— Всепрославения се бои за живота на съпругата си – заяви накрая тихо. – Той реши да стои пред олтара на Ваалшамин, докато Зиновия не си отвори отново очите.
Гласът му като никога не беше уверен. Опасението на Всепрославения беше и негово. Ашему измърмори:
— Запозната съм с раните и познавам Зиновия. Не бива да се губи вяра. Тя ще се събуди.
Нурбел погали гладката кожа на главата си. Лицето му беше сгърчено. Той също беше запознат с раните от битки. По-често от нея беше виждал такива, които изглеждаха безобидни, а се оказваха смъртоносни.
Дина каза:
— Мисля, че тя не спи наистина. Мисля, че си почива и набира нови сили от боговете.
Нурбел я погледна учудено. После отново се загледа в Зиновия. Бавно, малко колебливо, но с едва загатната усмивка, той поклати глава.
— Да, може би. Може би е така наистина.
≈ 7 ≈
СИРМИУМ
Докато колесницата ги клатушкаше по претоварените пътища в Сирмиум, Клавдия се наслаждаваше на щастието от завръщането сред пейзажите от детството си. Нейното удоволствие, в съчетание с перспективата мъчителното пътуване от Никополис да приключи скоро най-после бяха разведрили Улпия.
Уви, срещата с майка й в къщата, която тя бе положила толкова усилия да разкраси преди няколко години, бързо се превърна в разочарование. Радостните викове, възхищението и смайването на стария Аелкан, верният управител, веселите прегръдки и даровете за ларите на предтечите и на баща й не прикриха задълго онова, което не можеше да бъде скрито. Юлия Корделия беше болна, много остаряла и уморена.