Хюрем. Московската наложница

Както беше на колене, Александра се отпусна по лице на земята, също както Тачам Ноян се беше изтърколил в снега онзи ден, и остана неподвижна.

Жените гледаха момичето, без дори да си поемат дъх. След известно време възрастната жена прошепна:

— Значи той пък е припаднал.

Не получиха отговор от Александра. Тя бавно извърна глава от мястото, където лежеше, и погледна към двете жени, които седяха върху дивана, прегърнати от страх и вълнение.

— Припадна.

После направи нещо съвсем неочаквано — скочи от земята като светкавица и извика радостно:

— Да ви покажа ли театър на сенките?

— Театър на сенките ли?

— Да. Театър на сенките. Птици, пеперуди, вълци, други зверове. Мога да направя и поп Василий… Майка ми ме научи.

Погледът ѝ беше изпълнен с щастие и радост, сякаш преди малко не тя изживяваше отново онези ужасни мигове.

— Хайде, кажете „да“, моля — подскачаше и правеше движения, напомнящи танц.

Заразени от детския ѝ ентусиазъм, възрастната жена и снаха ѝ се отърсиха от ужасния свят, в който се бяха пренесли. Мислите им се върнаха в двореца. Не бяха гладни или в нужда. Не се страхуваха нито от разбойници, нито от обезчестяване. Как се усмихваше съдбата на някои и колко безмилостна беше към други! Докато някои се смееха и играеха, други живееха в неимоверни страдания. Болката и мъката беше много, а колко малко беше щастието на този свят. Всъщност щастливите хора бяха рядкост. Що за ред беше това? Ай Бала хатун беше ревностна мюсюлманка, която се молеше по пет пъти на ден. Ала сега вътрешно попита своя Господ защо е позволил това мъниче да изживее такава болка! Какъв беше грехът му? Щом на земята изживява Ада, то дано поне после да почива в Рая, и се опита да потисне напиращите чувства. Момичето беше скитало по бреговете на смъртта, беше се озовавало в центъра на кървави свади, беше насилвано от освирепял дивак и беше видяло повече трупове от годините си. Снахата реши да се присъедини към играта на Александра.

— Аз никога не съм чувала за театър на сенките, Александра.

— Много е хубаво, майка ми ме научи.

Султанката се опита да изправи кръста си, който я болеше.

— Хайде да видим къде ще го направиш този театър на сенките?

— Тук.

— Тук ли?

— Разбира се. Обаче първо да подредим тези свещи.

Изпълни думите си. Нареди свещите върху масата по начин, който само тя знаеше. Провери нещо под любопитните погледи на жените.

— Сега затворете очи и няма да ги отваряте, докато не кажа. Иначе играта ще се развали.

Снахата се засмя. От устата на свекърва ѝ се изтръгна едно престорено оплакване:

— Ах, ти, хитруша такава.

Обаче и двете изпълниха желанието на Александра.

Момичето нагласи дланите и пръстите си по определен начин, сложи ръце пред свещите и погледна към сянката, която се появи на стената.

— Отворете очи сега — извика развълнувано. — Вижте, пеперуда!