Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Вече върху гърба на коня, той си пое дъх и каза тихо:
— Вземи сабята ми.
Беше толкова тежка, че момичето трябваше с две ръце да повдигне оръжието с дръжка във формата на вълча глава.
— Сега ти ще се качиш.
След няколко неуспешни опита и Александра успя да се качи върху гърба на коня и да седне пред Тачам. Мъжът промърмори:
— Хайде, Ураган!
Но щом момичето се обърна и го погледна ядосано, разбра грешката си и се поправи:
— Хайде, Умут, отведи ни оттук!
Докато животното напредваше бавно, на Александра ѝ се стори, че мъжът вдишваше уханието на косите ѝ. Готова да извика, тя се обърна бързо и го погледна. Тогава видя сълзите, стичащи се от очите му. Варваринът плачеше и тихо хълцаше. Дали е от болката, помисли си. Или имаше друга причина за сълзите му… Тя така и не разбра.
— Не ни разказа какво се случи в пещерата в нощта, в която те отвлякоха, момичето ми? — попита ненадейно Гюлдане султан.
Александра се засрами и не пожела да говори.
— Какво, какво стана?
Александра се втренчи пред себе си и започна да рисува линии с пръстче върху бродерията на престилката си.
— Защо млъкна, дъще? — настоя султанката. — Разкажи! Трябва да спазиш обещанието си.
— Не искам да разкажа.
— По-лоши неща ли ти причиниха в пещерата?
Възрастната жена погледна скришом снаха си. Ай Бала ханъм не можеше да предположи какво ли по-лошо може да се е случило на едно момиченце, докато отвръщаше на многозначителните ѝ погледи с недоумяващи очи. Изведнъж разбра прикритото съмнение в погледа на жената и потрепери. Не може да бъде! На едно толкова малко дете… Не, това беше невъзможно. Вярно, животът на мародерите преминаваше в планините. Непрекъснато се мъкнеха от битки по грабежи. В живота им нямаше обич, нямаше жена. Но имаше закон. При грабеж можеше да се взима стока, но не и да се отнема чест и достойнство. На всичкото отгоре по онова време Александра е била невръстно дете. Жената погали нежно сведената глава на момичето.
— Разкажи, чедо. Виж, вече си в безопасност. Не се плаши. Нека разберем всичко, та виновниците да получат справедливо наказание.
Александра изведнъж вдигна глава.
— Виновниците си получиха наказанието.
Сега в очите ѝ пламна искра, която изплаши двете жени и ги притесни.
— Как така, да не би ти…?
Момичето поклати отрицателно глава и разказа какво беше преживяло в пещерата, без да пропуска нищо. Думите трудно излизаха от устата ѝ, докато обясняваше как онзи със сплъстената коса я беше натиснал отгоре. Страните ѝ бяха почервенели.
— Вдигна ми полата и ме пипа ей тук — изрече момичето и двете жени извикаха от срам, страх и гняв.
— Божичко! — изпискаха те. — Боже, само това не, да не би…?
Но щом чуха, че Тачам Ноян се е притекъл на помощ навреме и че е спасил момичето от обезчестяване, сякаш вода освежи сърцата им. Ето че животът можеше да бъде много по-различен от този, който те водеха. Макар че Гюлдане султан беше вкусила от горчивината на робството. Когато османският падишах Баязид ги беше пленил и ги беше завел в Истанбул като заложници, тъй като въпреки обещанието си съпругът ѝ Менгли Герай не му беше изпратил войници, тя беше търпяла страдания, но не се беше оплакала. Да, цял един конак прислужници и слуги бяха подчинени на техните заповеди, но все пак робството си беше робство. Ако не бяха заложници в ръцете на османците, щеше ли да даде Айше на онзи Селим, чийто поглед изобщо не харесваше.
— Ах, моята Айше! — въздъхна отново с мъка.
Кой знае и това дете на какви нещастия беше станало свидетел досега? А какво ли го чакаше оттук нататък?
Султанката се отърси от мислите си, когато снаха ѝ неудържимо се разпляска и развика, когато чу, че Тачам Ноян беше спасил Александра от изнасилване. Гюлдане султан хвана ръцете на момичето.
— Със сигурност много си се уплашила.
— Аха, уплаших се.
— Неведоми са Божиите пътища. Идва ден, когато този мъж, откъснал нещастното мъниче от гнездото му, го защитава като баща. Разкажи ми, едничка моя! Какво стана после?
Александра погледна разгорещено двете жени.
— Уби и тримата мъже. По-точно двамата бяха умрели, единият все още не. И точно той ни намери.
Двете жени, отново в изблик на любопитство и вълнение, се притиснаха плътно една до друга. Прислужничките също се бяха свили на местата си. От една страна, понеже стаята не беше достатъчно топла, а от друга — тъй като потреперваха от разказа на момичето.