Гаснещ зрак [bg]

— Птици?

— Много, много птици.

— Разстояние?

— Може би една трета левга, сър. Казват също, че в снега под дърветата има следи от преминаване на хора.

— В коя посока?

— Във всички посоки, сър.

— Вземи едно отделение и отбий встрани. Ще говоря с лорд Аномандър и ще дойда при вас.

Ялад кимна и се отдалечи. Айвис забърза напред.

— Милорд.

Аномандър и Каладън спряха и се обърнаха.

— Имало е убийство, лорд Аномандър — каза Айвис. — На изток, на една трета левга.

— Искаш да разследваш?

— Да, милорд.

— Ще дойда с теб.

Айвис се поколеба, после погледна назад към впряга.

— Нареди на останалите Домашни мечове да приготвят лагер, капитане — каза Аномандър, разгърна наметалото си и намести оръжейния си колан. — Защитен периметър и постове.

— Да, сър.

— Възможно е части на Легиона да събират храна, или може би гонят още Отрицатели — каза Аномандър и изгледа намръщено овъглените от пожар дървета от източната страна на пътя. Поколеба се, после се обърна към азатаная. — Бих предпочел да останеш тук, Висши зидарю.

— Както желаеш — отвърна с пръхтене Каладън. — Но кръвта по земята е замръзнала, а от телата, които ще намерите, нито едно не е останало живо.

— От колко време? — попита Аномандър.

— Дни вероятно.

— Наблюдавани ли сме?

— Интересен въпрос. Непосредствено не — никой не наблюдава от ония дървета.

— А иначе?

— Първи сине, ако усещаме немигащ поглед, отправен към нас във всеки от моментите ни, от началото до края, какво тогава бихме могли да променим?

Аномандър се намръщи.

— Най-добре ще е да имаме предвид такава публика, все едно дали съществува, или не.

— Защо?

— Твърдя, че такова наблюдение наистина съществува, нетрепващо и отвъд механизмите на заблудата, и че в усилието си да се преструваме ние му отдаваме уважение.

— И що за наблюдател би могло да е това?

— Самата история, Висши зидарю.

— Назоваваш един безразличен арбитър, подложен на злосторство по пътя му.

Аномандър не отвърна. Махна на Айвис и каза:

— Да вървим, капитане.

Тръгнаха към Ялад и чакащото отделение. Бойците бяха извадили оръжията си. В сумрака Айвис трудно можеше да различи лицата им.

— Сержант. Останете тук и се погрижете за лагера. Азатанаят предполага, че не сме в опасност, но все пак искам да сте бдителни. Постове и периметър.

— Слушам, сър. — Ялад махна на един Домашен меч да излезе пред строя. — Газан беше съгледвачът, който забеляза птиците, сър.

— Добри очи в тази вечна тъмнина — похвали Айвис младежа.

— Чух ги първо, сър. Но е странно как летят, без да се съобразяват с нощта.

— Имаш предвид, че се държат все едно, че е ден? — каза лорд Аномандър.

— Както е всъщност, милорд. Късен следобед.

— Може би Майка Тъма е благословила целия живот в своето царство с този съмнителен дар — подхвърли Айвис.