Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Хайде — каза Елейн, подаде юздите на Биргит и посегна да прегърне Извора. Беше все едно да се опиташ да уловиш дим. Душата й се изпълни с безсилие и гняв, с всички онези неща, които трябва да потиснеш, щом искаш да прелееш. Опита отново и пак не успя. Фали-он и Марилин щяха да се измъкнат. Да стигне толкова близо и. Трябваше да са в онази осветена стая. Знаеше го. И щяха да се измъкнат. Тъга смени гнева и изведнъж сайдар бликна в нея. Едва успя да потисне въздишката на облекчение. — Аз ще водя потоците, Сарейта. Вандийн, ти водиш Кареане.
— Не разбирам защо трябва да свързваме — измърмори Кафявата тайренка, но се приготви да прегърне Силата. — Щом те са две, а ние четири, превъзхождаме ги числено. Но ако свържем, ставаме две на две. — Какво искаше да каже? Може би искаше да са три на три?
— Две са достатъчно силни, за да ги надвият, дори да държат Силата, Сарейта. — Елейн се пресегна през нея, все едно че беше анг-реал, и сиянието на сайдар обкръжи другата жена, щом връзката се довърши. Всъщност обкръжи и двете, ала тя можеше да види само частта около Сарейта — докато не запреде около нея Дух. Тогава сиянието изчезна. Постави същия сплит върху себе си и приготви четири щита и още няколко сплита, всички извърнати навътре. Чак се замая от възбуда, но нямаше да допусне никакви изненади. Връзката все така пулсираше от безсилие, но иначе Биргит се беше изпънала като стрела. Елейн я докосна по ръката. — Всичко ще е наред. — Биргит изсумтя и заметна дебелата си плитка през рамо. — Дръж под око господин Харк, Биргит. Жалко ще е, ако се наложи да го обесим затова, че е опитал да избяга.
Харк изхленчи уплашено.
Елейн погледна Вандийн и тя кимна и каза:
— Да почваме.
Четирите закрачиха бавно по улица „Пълнолуние“, все едно че са излезли на разходка, а после се шмугнаха в затуления в сенки двор пред конюшнята. Елейн бавно открехна вратата за кухнята, но пантите се оказаха смазани добре и не издадоха звук. Кухнята с тухлени стени бе осветена само от мигащото пламъче в широкото каменно огнище, над което висеше котел, но и то бе достатъчно, за да я прекосят, без да се блъснат в някоя маса или стол. Някой въздъхна и тя вдигна предупредително пръст пред устните си. Вандийн се намръщи на Кареане, а тя я погледна смутено и разпери ръце.
Къс коридор водеше към стълбището в предната част на къщата. Елейн сбра полите си и пое нагоре безшумно. Постара се да държи Сарейта пред себе си, за да й е под око. Вандийн правеше същото с Кареане. Със Силата не можеха да направят нищо, ала това не значеше, че не могат да направят нищо друго. На следващия етаж чу гласове. От една открехната врата струеше светлина.
— …не ме интересува какво мислите — говореше женски глас. — Мисленето го оставете на мен и правете каквото ви казвам.
Елейн пристъпи тихичко до вратата. Видя дневна с позлатени стойки със светилници и богати килими по пода, и висока камина от син мрамор — но очите й се спряха само на трите жени вътре. Седеше само една, жена с остро лице. Това трябваше да е Шиейн. Другите две стояха с гръб към вратата и с наведени глави като каещи се грешници. Очите на онази с острото лице се облещиха, щом я видя на прага, но Елейн не й остави време да си отвори устата. Двете Черни сестри извикаха уплашено, щом щитовете се смъкнаха върху тях и потоци на Въздух стегнаха ръцете им. Други потоци от Въздух затегнаха Шиейн в позлатеното кресло.
Елейн вкара Сарейта в стаята и се отдръпна встрани, за да може да вижда лицата на всички. Сарейта понечи да отстъпи, може би от почитание, но Елейн я дръпна за ръкава, за да държи и нея под око. Вандийн и Кареане също влязоха. Тясното лице на Марилин остана спокойно, както подобава на Айез Седай, но Фалион тихо изръмжа.
— Какво означава това? — попита строго Шиейн. — Познавам те. Ти си Елейн Траканд, Щерката-наследница. Но това не ти дава правото да нахлуваш в дома ми и да ме нападаш.
— Фалион Бода — заговори спокойно Елейн, — Марилин Гемалфин, Шиейн Аварин, арестувам ви като Мраколюбки. — Е, гласът й поне беше спокоен. Отвътре ликуваше. А Биргит си мислеше, че щяло да бъде опасно!
— Това е нелепо — сряза я с леден тон Шиейн. — Аз вървя в Светлината!
— Едва ли, щом си с тези двете — отвърна й Елейн. — Знам със сигурност, че в Тар Валон са се доказали като Сестри от Черната Аджа. Както и в Тийр и Танчико. Не чуваш да го отричат, нали? Това е, защото знаят, че аз…