Спомен за светлина

Войската на Белите плащове се биеше отчаяно редом с бойците от Вълчата гвардия на Перин, но ги изтласкваха от речния бряг. Биеха се на три страни, а друга сила тролоци беше заобиколила, за да ги обкръжат напълно. Знамето на Геалдан се вееше близо до руините. Арганда държеше онази позиция с Нурел и останки от Крилатата гвардия.

Във всяка друга битка Трам щеше да е накарал хората си да пестят стрелите, за да прикриват отстъплението. Този ден отстъпление нямаше да има и заповедта да стрелят беше правилната. Момчетата бяха стреляли внимателно. Сигурно бяха избили хиляди тролоци през последните часове на боя.

Но какво е един стрелец без лъка си? „Все още мъж от Две реки - помисли Трам. - И все още решен да не допусне битката да бъде загубена.”

- Слизай долу и се строй с оръжия - извика Трам. - Оставете лъковете тук. Ще си ги вземем, когато докарат още стрели.

Повече стрели нямаше да дойдат, но за мъжете на Две реки щеше да е по-добре да вярват, че може да се върнат при лъковете си. Строиха се в редици, както ги бе обучил Трам, въоръжени с копия, брадви, мечове и дори няколко коси. Всичко, което имаха подръка, наред с щитове за бойците с брадви и мечове и добра кожена броня за всеки. Нямаше пики, за жалост. Всичките бяха у тежката пехота.

- Стойте плътно - каза Трам. - Оформете два клина. Ще натиснем в тролоците около Белите плащове.

Беше най-добрият ход, който можеше да измисли. Щяха да ударят тролоците, заобиколили току-що Белите плащове откъм тила, да ги раздробят и да помогнат на Белите плащове да се измъкнат.

Мъжете закимаха, макар и да не разбираха много от тактика. Все едно, стига да поддържаха дисциплинирано редиците, както ги беше учил.

Затичаха напред и Трам си спомни за друго бойно поле. Спомни си снега и как режеше лицето му, понесен от ужасни ветрове. В известен смисъл от онова бойно поле бе започнало всичко.

А сега свършваше тук.

Самият той застана в челото на първия клин и постави Деоан - мъж от Девенов просек, който беше служил в андорската армия - на върха на втория. Поведе хората си енергично напред, за да не остави време и на тях, и на себе си, да се замислят много за това, което предстоеше.

Когато се приближиха зад изгърбените тролоци с техните мечове, алебарди и бойни брадви, Трам потърси в себе си пламъка и празнотата. Безпокойството изчезна. Всякакви чувства се изпариха. Извади меча, който му бе подарил Ранд, с драконите, нарисувани по ножницата. Беше най-чудесното оръжие, което бе виждал. И очевидно с древен произход. Струваше му се прекалено добро оръжие за него. Същото бе изпитвал с всеки меч, който бе държал.

- Дръж плътен строй! - изрева Трам на бойците си. - Не позволявайте да ни разбият. Ако някой падне, следващият заема мястото му, а третият изтегля падналия в средата на клина.

Кимнаха му и удариха в гръб тролоците, обкръжили Чедата на Светлината при реката.

Клинът му се вряза и заора напред. Огромните тролоци се заобръщаха, за да ги спрат.