Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Тя внимателно го наблюдаваше. Той обаче също я наблюдаваше и видя как намекът, че той от своя страна знае за нещо, случило се между нея и съпруга й, пронизва и наранява гордата й душа като отровна стрела.
— Не ви припомням всичко това, за да задълбочавам пропастта между вас и мистър Домби, мадам — опазил ме бог, какви облаги имам? — а само да ви покажа колко безнадеждно е да се внуши на мистър Домби мисълта, че когато са засегнати неговите интереси, трябва да се съобразява и с другите хора. Ние, които го заобикаляме, заемайки различни положения, сме извършили своето, осмелявам се да отбележа, за да затвърдим възгледите му. Ако ние обаче не сме го извършили, други ще го сторят — в противен случай не биха били около него. От самото начало това винаги е било опорният стълб в живота му. Накратко казано, мистър Домби е имал работа само с покорни и зависими хора, които са падали на колене и свеждали глави пред него. Той никога не е знаел какво значи да се опълчат срещу него разгневена гордост и силно негодувание.
„Но сега ще узнае!“ — сякаш каза тя, макар че устните й останаха стиснати, а погледът — неподвижен. Той видя как мекият пух отново потрепна и как тя за миг докосна гръдта си с перата на красивата птица. И свитата на кълбо змия разпусна още един от своите пръстени.
— Мистър Домби, макар и извънредно почтен джентълмен — продължи той, — когато му се противопоставят, е склонен да изопачава дори и фактите в резултат на своята прекомерна гордост, като ги тълкува посвоему, и едва ли бих могъл да дам по-добър пример, като спомена, че той искрено вярва (ще ми простите безумието на това, което ще ви кажа, но не съм аз безумецът), че суровото излагане на мнението му пред настоящата му жена по повод, който навярно ще остане за нея паметен — това бе преди печалната кончина на мисис Скютън, — й е направило потресаващо впечатление и за момента напълно я е укротило.
Едит се изсмя. Не е необходимо да се изтъква колко груб и немелодичен бе този смях. Достатъчно е да се каже, че Каркър бе доволен да го чуе.
— Мадам — отново заговори той, — аз приключих по този въпрос. Вашите собствени убеждения са толкова дълбоки и несъмнено толкова твърди — той бавно повтори тези думи, силно наблягайки на тях, — че едва ли не се страхувам да не предизвикам отново неудоволствието ви, като ви кажа, че въпреки тези недостатъци и пълното им осъзнаване от моя страна, аз съм свикнал с мистър Домби и го уважавам. Но аз казвам това, повярвайте ми, не за да се хваля с чувства, които напълно не отговарят на вашите и към които вие не сте в състояние да проявите разбиране — о, колко отчетливо, ясно и изразително бе казано това! — но за да изразя предаността си към вас при тези печални обстоятелства и моето възмущение от ролята, която ми е наложена.
Тя седеше, сякаш се страхуваше да откъсне очи от лицето му.
А сега да се разпусне последният пръстен!
— Става късно — след известно мълчание забеляза Каркър — и вие, както казахте, сте уморена. Аз обаче не трябва да забравям и втората причина за този разговор. Необходимо е да ви посъветвам, необходимо е да ви помоля най-настоятелно, тъй като имам достатъчно основания за това, да бъдете предпазлива, когато проявявате своята привързаност към мис Домби.
— Предпазлива ли? Какво искате да кажете?
— Че трябва да бъдете внимателна да не показвате твърде голяма обич към младата дама.
— Твърде голяма обич ли, сър? — рече Едит, като смръщи високото си чело и стана. — Кой би могъл да преценява моята обич и да я претегля? Вие ли?
— Аз не върша това. — Той бе смутен или се преструваше на смутен.
— Кой тогава?
— Не можете ли да отгатнете кой?
— Не желая да гадая.
— Мадам — заговори той след известно колебание, като междувременно те непрекъснато се наблюдаваха както и преди, — тук аз съм затруднен. Вие ми заявихте, че не желаете да ви предам нищо от името на вашия съпруг и ми забранихте да се връщам към тази тема, но виждам, че двете теми са толкова тясно свързани, че при положение, че не се задоволите с лаконичното предупреждение от човек, на когото оказахте честта да удостоите с доверието си, макар че се стигна дотам посредством вашето неудоволствие, на мен ми се налага да наруша наложената ми от вас забрана.