Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Знаете, че можете да направите това, сър — рече Едит. — Направете го.
Колко бледа бе, колко разтреперана, колко развълнувана! Той правилно бе преценил въздействието!
— Той ми нареди — започна Каркър с тих глас — да ви уведомя, че вашето поведение спрямо мис Домби не му харесва. Че той желае напълно да промените поведението си. И че ако вие сте искрена, той не се съмнява, че ще го промените, тъй като, ако продължавате да проявявате обичта си към младата дама, няма да й направите добро.
— Това е заплаха — рече тя.
— Заплаха е — потвърди той беззвучно, а на глас каза: — Но не е насочена към вас.
Тя стоеше пред него горда, изправена, величествена, пронизваше го със святкащите си очи и се усмихваше горчиво и презрително, но изведнъж се олюля, сякаш земята под нея се отвори, и щеше да се строполи на пода, ако той не я бе хванал в обятията си. В мига, в който я докосна, тя го отблъсна, отдръпна се и отново се изправи пред него, неподвижна, сочеща вратата.
— Моля ви да ме оставите. Не казвайте нищо повече тази вечер.
— Чувствувах колко важно е всичко това — продължаваше мистър Каркър, — тъй като трудно може да се предвиди какво може да се случи в най-близко време при положение, че на вас не ви е известно какво мисли той. Чух, че мис Домби сега е разстроена от уволнението на старата си прислужница, а това уволнение навярно е една от предстоящите последици. Нали не ме укорявате, че ви помолих мис Домби да не присъствува? Мога ли да се надявам на такова нещо?
— Не ви укорявам. Моля ви, оставете ме, сър.
— Аз знаех, че при вашата привързаност към младата дама, която несъмнено е искрена и дълбока, вие ще изпитате голяма мъка, терзаейки се от мисълта, че сте й навредили и погубили надеждите й за бъдещето — бързо, но разпалено добави Каркър.
— Ни дума повече тази вечер. Оставете ме, ако обичате.
— Непрекъснато ще идвам тук да го навестявам, а също и по работа. Нали ще ми разрешите да ви видя отново и да се посъветвам какво трябва да се направи, както и да чуя вашите желания?
Тя му посочи вратата.
— Не мога още дори да реша дали да му кажа, че съм говорил с вас. Или пък да го оставя да си мисли, че аз съм отложил разговора поради липса на благоприятна възможност или поради някаква друга причина. Необходимо е в най-скоро време да ми разрешите да се посъветвам с вас.
— Само не сега — отвърна тя.
— Вие разбирате, че когато пожелая да ви видя, мис Домби не трябва да присъствува и че аз искам да говоря с вас като човек, който има честта да се ползува с вашето доверие, който е готов изцяло да ви окаже всякаква помощ и навярно в много случаи да предпази младата дама от беди.
Продължавайки да го гледа така, сякаш очевидно се боеше дори за миг да го освободи от въздействието на съсредоточения си поглед, независимо какво бе то, тя отвърна: „Да!“ и отново му заповяда да си иде.
Той се поклони, сякаш се подчиняваше на волята й, но когато почти бе стигнал до вратата, се обърна и рече:
— Аз изложих своето провинение и получих прошка. Мога ли… заради мис Домби и самия мен… да докосна ръката ви, преди да си отида?
Тя му подаде облечената в ръкавица ръка, която бе наранила предната вечер. Той я пое в своята, целуна я и се оттегли. А когато затвори вратата, размаха ръката, докоснала се до нейната, и я притисна до гърдите си.
Глава XLVI
Разпознаване и размишление
Сред множеството незначителни промени, настъпили в живота и привичките на мистър Каркър по това време, най-забележителната бе изключителното усърдие, което проявяваше в работата си, и голямото внимание, което отделяше и на най-малката подробност, засягаща добре известните му сделки на фирмата. Винаги деен и проницателен в това отношение, сега неговата бдителност нарасна най-малко двадесет пъти. Не стигаше само това, че зоркият му поглед следеше текущите работи, ежедневно изникващи в нова форма, но сред тези изцяло поглъщащи го занимания той намираше време — или по-скоро освобождаваше си време — да преглежда и старите сделки на фирмата и своето участие в тях в период от много години. Често, когато чиновниците си отиваха, канторите опустяваха и потъваха в мрак и всички подобни търговски сгради се затваряха, мистър Каркър, пред когото бе изложена анатомията на огнеупорната каса, изследваше загадките на книги и документи с търпеливото упорство на човек, извършващ дисекция на най-тънките нерви и фибри на своя обект. Прислужникът Пърч, който обикновено в такива случаи оставаше и на светлината на свещ се развличаше в приемната с четенето на ценоразписа или пък дремеше край камината, изложен на голяма опасност всеки миг главата му да клюмне в сандъка за въглища, не можеше да скрие своето възхищение от това усърдно поведение — макар че то скъсяваше времето му, предназначено за удоволствия в семейния кръг — и той непрекъснато разправяше на мисис Пърч (сега отглеждаща близнаци) за трудолюбието и проницателността на техния управител в Сити.