Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Койл го погледна, смаяна, ужасена, със съзнанието за настъпващата смърт в очите си.

— Глупако… — въздъхна тя.

Той не обръщаше внимание на подобни предсмъртни приказки. Отлита ли животът, човек произнася особени неща. Проклятия, уверения в невинност, най-потайни копнежи.

— Тези са… на Малик… Аз единствено стоях между тях… и нея.

Опосум издърпа остриетата и се изправи. Какво?

Животът помръкна в тъмните очи на жената и тя падна. Усмихна се — зъбите й бяха почервенели от кръв.

— Късмет — прошепна тя и се засмя печално. — Късмет…

Тялото й се загърчи, размаза се и се промени. Опосум разпозна майсторството на Висшата Мокра — и то много по-добро от неговото — докато тялото не се очерта още веднъж ясно пред него. Той видя как в краката му лежи дебелата фигура на Хавва Гулен.

Солиел да ми прости! Какво направих? Тя защо не ми каза? Защо не каза на когото и да е? Защото — глупако! — тя е водела собствената си игра, точно като теб. А сега какво? Първо, тръгвай! Нека мъглата на войната забули всичко.

Той вдигна своя Лабиринт и пристъпи в Сянката…

И бе съборен от тъп удар в страната.

Лежеше и се задъхваше сред пръстта и туфи остри кактусообразни треви, които дращеха откритата му кожа. Над него се надвеси висока слаба фигура. Той примигна и видя мъртво обезобразено лице — изсъхнала кожа, обелени устни, пожълтели зъби и празни очни гнезда, разкъсана броня и провиснали парцали. Имасс? Тук?

Онзи се протегна, хвана го за ризата и го дръпна нагоре.

— Твоите нарушения ме дразнят — изсъска нещото. — Сянката не бива да бъде използвана тъй лековато.

Съществото го раздруса като дете.

— Сега си върви и не се връщай.

И го захвърли настрани.

Опосум се олюля и се изправи. Изопна дрехите си.

— Кой си ти?

Онзи — беше ли все пак Имасс? — стисна с юмрук от кокали и жили меча на гърба си:

— Върви си! Разправиите ви да са вън от Сянката!

— Да! Да.

И Опосум махна с ръка и се изнесе от Лабиринта. Покритият от нощта склон отново се появи около него. Какофонията на битката се върна. Кой — какво — беше това, в името на Чародейката? Имасс изменник? Някакъв Асцендент? Завърнал се от света на мъртвите? Няма значение. Не е важно. Съсредоточи се! Той опита да се концентрира и да успокои дъха си. Богове, какво сторих! Убих Върховния маг. Жена, която твърдеше, че помага. Стига, човече. Мисли за собствения си гръб. Според Хавва, Малик държал Нокътя, докато аз съм бил само кукла! Какви възможности имаме? Ласийн! Единствено тя ми е останала. Трябва да се добера до нея.