![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Трябва да бъда верен на себе си.
И виж докъде те е докарало това, изменнико! Тя обаче остави отговора си неизречен. Човекът изглеждаше твърде безжалостно наясно с това. Тя хвана прибрания в ножницата напански тънкоостър меч.
— Тогава ще трябва да се възползвам от твоето предложение и да те отведа в предните редици, докато не намерим нашия приятел…
Той потърка широкия си сплескан нос и потръпна.
— Притеснявах се, че ще предложиш това.
— Дано Отецът Светлина ни опази! — изпъшка Опушения и изведнъж се вторачи на изток. Шел също гледаше, загубила дар слово. Ръцете й се надигнаха, сякаш да отблъсне видяното. Бляскавата примижа, но можа да различи само някакво по-тъмно място посред нощта.
— Какво е това?
Все още загледан в далечния край на полето, Опушения промърмори, почти нечуто:
— Невъзможното.
— Обясни се, маг — изстреля Бляскавата.
Той се обърна към нея, запримигва и прекара омацани със сажди ръце през оплетената си коса.
— Някой е пуснал Куралд Галайн тук, на бойното поле. И който и да е този маг, то той или тя не е от нашите.
— Куралд Галайн?
— Лабиринтът на Древния Мрак на Тайст Андий — обясни Шел. — Домът на тяхната богиня, Майката Мрак.
Бляскавата погледна събиращото се, леко завъртяно тъмно петно ниско над полето.
— Тук обаче няма Тайст Андий…
— Точно. Невъзможното.
Удари на вятър известиха идването на магове през Лабиринт — Опал, Лор-син и Бокала. Събралите се магове Обетници хвърлиха напрегнати погледи на Опушения, който с рязко изкривяване на устата се съгласи с това, което му бе съобщено. Той се обърна към Бляскавата:
— Надиграването с магия започна. Скинър е призовал ритуална магия и имперските са отвърнали. Всички ние, петимата, заедно с маговете от набора, Лъжльото, Пала и всички останали — вероятно всичките ще бъдем необходими там.
— Всичките?
Опушения прекара ръка през лицето си.
— Който и да е издигнал това, Бляскава, е над моите сили.
Тя се застави да остане стегната. Не показвай нищо! Всички те те гледат! Нито една битка ли не може да се развива според предвиденото? Очаквахме това сражение да бъде решено от меча и щита. Сега според Опушения нещата са стигнали до сблъсък, подобен на вещерските сражения от старо време. Е, така да бъде. Ако оставим настрана една поява на Тайсхрен, вярвам в кадровите магове на Гвардията. Поне това нещо, каквото и да е то, сега е грижа на Скинър, защото се намира точно между него и имперския павилион. К ’азз, ако наистина си наблизо — имаме нужда от теб.
— Много добре.
Тя кимна на сержанта до себе си, Траншея, който вдигна ръка със знак „настъпление“.
— Напред!
Сивогрив тръгна след Бляскавата с очевидното намерение да пази гърба й, а събралите се магове покриваха фланговете й. Подчинените й Обетници се пръснаха из съставената от хора от второто и третото въвеждане фаланга и събираха разпръснатите купове в нарастващ, разширяващ се клин от войници с щитове.
— Великата богиня да ни опази — промърмори Лис и рязко обърна глава на изток. Фурията забеляза, че и тримата братя се бяха обърнали.
— Какво е това? — попита тя.
— Невероятно… Нищо такова не съм виждала, нито съм очаквала да видя.
— Какво е то, проклето да е!
— Древният Мрак, Вечната Нощ, пуснати тук, на бойното поле.
Тя отдръпна поглед от очертанията на хълмовете и погледна към Фурията, която стоеше до нейния кон.
— На това поле, Фурия, нещата бързо се изплъзват от контрол. Призовани са сили, които биха спрели дори Риландарас. Все пак, той е просто едно създание.
Тя посочи.
— Там приготвят за употреба магия от вида на тази, която поглъща войски.
— И?
— И ние трябва да го намерим, преди ние самите да бъдем погълнати.
— Нека… — каза единият от братята.
— … го оставим…
— … да умре — довърши последният.
Лис се обърна към тях.
— Твърде е хитър. Ще избяга. Възнамерявам да се уверя в смъртта му!
— И аз — добави Рел.
И тримата свиха рамене, а безразличието им изправи космите на врата на Фурията. Те не се движеха един след друг или самостоятелно, а еднакво, точно в същия миг по точно същия начин, въпреки схващането на рамене, устни и ръце. Сякаш бяха един човек. А и около тях винаги имаше нещо зловещо. Нещо притеснително. Всички го усещаха. За Фурията то бе нещо, което я поразяваше право в самата й същност, но тя не можеше да го определи точно. По усет. Нещо в тях беше много лошо.