Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Свали Лабиринта си — викна някой. — Или умри.

Опосум се подчини. Те ме виждат. Как могат да ме виждат?

— А! — изхъмка някой. — Та това е само някакъв проклет Нокът.

Всички арбалети се извъртяха в други посоки.

Доста засегнат, Опосум потърси притежателя на гласа. Той намери мъжа — сержант — в окопа да се разправя с високия Златен морант.

— Пет пари не давам — обясняваше сержантът. — Заповядано ви е да останете, значи оставате!

— Братята ни имат нужда от нас — изръмжа морантът. — Притиснати са тежко.

— Разбягали са се — отбеляза Опосум. И двамата вдигнаха погледи, ядосани, както му се стори, от прекъсването му. Сержантът все едно хвърли нещо с ръка.

— Ето ти на.

— Можеш да им наредиш да се съберат на тази позиция — предложи Опосум.

Морантът сведе шлема си и погледна сержанта, който яростно изгледа Опосум, и махна на моранта да си върви.

— Чудесно! — и промърмори под нос — Със същия успех можем да си нарисуваме цели на главите.

— Твърде късно за това, сержант…?

— Наи… — Човекът пое дълбоко дъх. — Шушумигата. Сержант Шушумигата.

А! Разбира се, човекът, достатъчно луд да излезе през нощта и да опита да проследи Риландарас. Кой друг би могъл да бъде?

— Вече сте привлекли вниманието на Гвардията. Мога да ви го гарантирам. Над главите си имате побъркан маг или жрец, който си въобразява, че е всемогъщ. След като морантите се разбягаха, вие и средата сте единствените останали имперски укрепления на полето.

Мъжът оглеждаше тъмното поле пред окопа, където морантските и малазанските войници удържаха редовете и защитаваха събралите се леки пехотинци срещу пехотата на Гвардията.

— Тогава, струва ми се, най-добре е да изчезваш — високомерно каза той.

Устата на Опосум се захлопна. Ръцете го засърбяха да го стисне.

— Не си въобразявай, че си извън обсега на императрицата — изстърга той.

— А ти не си въобразявай, че си в безопасност.

И другият посочи надолу в окопа. Опосум погледна настрани — четирима сапьори държаха насочени към него арбалети с острие на всеки от тях.

— Ние сме в окопа, а ти не си — кратко обобщи сержантът.

Опосум се изправи и внимателно нагласи тъмносинята си туника.

— Продължавай да отбраняваш позицията, сержант — той прекрачи над окопа и издигна Лабиринта си, за да премине през редовете на имперската войска. Сержантът се провикна след него:

— Без майтап! Все едно съм тръгнал да плувам или нещо такова.