Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Със същия всеобхващащ поглед Улен видя как щабът му, съставен от сравнително неопитни лейтенанти и вестоносци, е разтърсен до дъно. Първия път винаги е най-зле. Той се прокашля и отвлече вниманието им от нощта.

— Сега сме наясно какво ще да е било едно посещение от страна на Танцьора, а? — и той се усмихна самоиронично, почти тъжно. Мъжете и жените се спогледаха — някои бършеха блесналите си запотени лица. Последва разбиращ смях и дори въздишки.

— Тъй вярно — хорово казаха те.

— Докладвайте, хора! Какво става?

Имперският лейтенант обърса вадичка кръв от порязаната си буза.

— Докладват, че отстъпваме на запад. Урко изтегля хората си към средата.

— Имам непотвърдени съобщения, че Мечът е ранен, може би загинал — добави лейтенантът далхонец Гелан.

— Морантите и останалите на изток се събират около укреплението — добави трети. — От Нокътя ми докладваха, че Скинър води една фаланга на север и се е насочил точно към това укрепление.

Богове, какъв сблъсък ще бъде това. Той може и да определи победителя.

— А събралата се там тъмнина…?

— Потвърдено е, че явно става дума за един от нашите кадрови магове — донесе се неохотното признание.

Недей да отписваш нечистокръвните, синко на някой знатен дом. Въпреки липсата на гръмки звания, като Върховен маг, мнозина от тях всъщност си разбират от занаята.

— Много добре. Нека всички побягнали войници и офицери се съберат на укреплението. Леката пехота да съсредоточи стрелбата върху тази фаланга — накълцайте ги!

— Слушам.

— Ами императрицата? — попита един от хората от щаба. — Ако Забулените са…

— Забравете императрицата — ядосано отвърна Улен. — Тя води своите битки, както и ние трябва да водим нашите.

А и ако си мислите, че сме били лошо ударени от Забулените, не искайте да бъдете близо до нея.

— Императрицата изпраща своите похвали — произнесе нов глас, Улен се обърна и бе приятно изненадан да види изпонасечения образ на капитан Мос. Той протегна лявата си ръка и двамата се здрависаха неловко. — Придаден съм към вашия щаб.