Гаснещ зрак [bg]

Бих те изплюл, Олар Етил. И теб, Каладън Бруд. Бих искал да се върна в миналото и да предотвратя идването на Т’рис и нейните отровни дарове. Никой от вас не е добре дошъл. И всички вие, богове на горите, на потоците и скалите, на дърво и небе, махайте се от нас!

Няма да позволя да сочим с пръсти другаде за престъпленията, които вършим тук. И все пак ще се случи. Сигурен съм в това. Лицето на вината никога не е нашето.“

— Капитане.

Беше Портален сержант Ялад, загърнат в опърлено наметало, с лице обгорено от стари пламъци.

— Какво?

Младият мъж извърна очи.

— Сър. Вие… вие мислите ли, че са мъртви?

Айвис не каза нищо.

Ялад се покашля и продължи:

— Домашните мечове се боят от… отмъщение.

— Няма да се върнат — отсече Айвис. — А дори и да се върнат, Каладън Бруд беше този, който ги нападна, не ти, не аз. Дори там, какъв избор имаше който и да било от нас? Щяха да избият всички ни. — Но още докато го казваше, си спомни за тайното си желание отпреди месеци — да види крепостта изгоряла, с двете дъщери вътре.

„Бездната да ме вземе, сигурно е докоснала душата ми много преди онази нощ. Огънят ѝ, пламнал неусетно за мен, тлееше и е подклаждал най-лошото в мен.

Всички ли сме били манипулирани? Цялата тази гражданска война? Може би наистина вината е някъде другаде.“

— Сър, имах предвид отмъщение от лорд Драконъс.

Айвис се сепна. Намръщи се.

— Нищо срещу теб или тях, Ялад. Разбери го ясно. Аз ще се изправя сам пред лорд Драконъс. Аз ще поема отговорността за случилото се.

— С цялото ми уважение, сър, но не съм съгласен с това. Никой от нас не е.

— Значи сте глупаци.

— Сър, какво се е случило с лейди Сандалат?

— Беше… прекършена.

— Но… другото нещо? Детето…

Айвис поклати глава.

— Спри. Няма да говоря за това.

Ялад кимна и изостана няколко крачки, оставяйки Айвис отново сам с мислите му, което се оказа нежелано връщане. „Детето не заслужава осъждане. От всички неща, раждането трябва да се смята за най-невинното. Няма виновност в зачеването, нищо, което би трябвало да опетни детето. Нито всъщност нещастната му майка.

Ах, Сандалат, ти се превърна в най-онеправдана заложница, съдбата ти е пред нас в укор на обещанията ни да те защитим. Вината е моя, когато застанах на мястото на лорд Драконъс и толкова пъти те провалих.

И ето, че идва магията, с пениса на насилник, с грубата настойчивост, отхвърляща всякаква милост. Короновай нуждата в пищното ѝ одеяние и блясъка на облекчаването, и цялата сила, която тя възвестява с плача на едно нежелано дете.