Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Тук ще отдъхнем няколко дни — каза Калис, — така че утре разузнай какво е положението. Ако има път, ще отведеш конете.
Ерик все още не се чувстваше удобно в присъствието на капитана, за да изказва мислите, които го вълнуваха, макар че вече беше прекарал достатъчно време с Боби. Но капитанът оценяваше прямите приказки, когато ставаше дума за целта им, и това го окуражи.
— Капитане, защо да се бавим? С всяко закъснение увеличаваме риска да бъдем открити.
— Трябва да изчакаме един човек — отвърна Калис.
— Имам един агент — обади се Миранда, — който се опитва да открие някои от местните и да разговаря с тях.
Никой не каза нищо повече, така че Ерик разбра, че трябва да се въоръжи с търпение, за да изчака и да разбере кой е тайнственият агент на Миранда и кои са тези местни хора. Той се извини и стана, за да види какво правят мъжете от отряда.
Не се учуди, като видя, че всеки се занимава с това, което трябва да върши, и че не е нужно да нарежда никому нищо. Това беше най-добрата група воини в историята на Кралството според лорд Уилям и дьо Лунвил и Ерик почувства силна гордост, че и той е в тази бройка. Все още подценяваше ролята си в създаването на специалната бойна част, но същевременно ставаше все по-уверен.
Беше прекарал много часове в четене на всякакви книги за водене на военни действия и за тактиката на бойното поле и бе имал възможността да обсъжда военните проблеми с всекиго в двореца. Понякога бъбреха за прочетеното по време на храна във войнишката столова, понякога — на официална вечеря в двореца на принца или на учебния плац, където някой барон от граничните земи или херцог от Източните области наблюдаваше подготовката на Пурпурните орли на Калис.
Ерик не мислеше, че е особено надарен в стратегията, въпросите на доставките или разположението на силите, но чувстваше, че е способен да води хора, или най-малкото да ги кара да вършат това, което трябва, без да има нужда да прибягва до обиди и заплахи, както правеха други офицери. Наистина му беше приятно, че ако ги поведеше, мъжете щяха да го последват. Не беше сигурен как точно го правеше: просто го можеше.
Като свърши проверката, седна и разопакова един пакет сухар. Разтвори восъчната хартия, като гледаше всички парченца восък да падат върху разстланата кърпа; знаеше, че след като вдигнат лагера, трябва да мине и да провери дали не е останало някъде парченце восък, разкриващо, че са били тук. Ако не го направеха, дьо Лунвил със сигурност щеше да го направи. Макар че отношенията им се бяха променили много от съдбовния ден, когато Боби нареди да обесят Ерик, той все още не бе освободен от опасността да го бичуват пред строя, ако старши сержантът сметнеше, че пренебрегва задълженията си.
Калис и Миранда приближиха и Ерик се изправи.
— Капитане?
— Ще отидем да се разходим малко — каза Калис. — Обиколи караулите и им кажи, че опознавателният сигнал са две щраквания с пръсти и думата „сврака“. Ясно ли е?
— Ясно — кимна Ерик.
Който и да се покажеше около лагера, щеше да бъде предупреден с две щраквания от караулите. Ако не отговореше веднага с думата „сврака“, щеше да бъде посрещнат от смъртоносни удари. Ерик се надяваше, че случайни търговци или странстващи свещенослужители няма да се появят на пътя през следващите няколко дни.
— Капитане? — попита Ерик, докато Калис се готвеше да тръгне.
— Да?
— Защо „сврака“?
Калис кимна към Миранда.
— Защото — каза тя — това е думата, която моите агенти знаят като пропуск и освен това на този континент няма свраки, така че никой друг няма да се сети да използва такава дума.
Ерик вдигна рамене и наведе глава да довърши студената си вечеря.
— Трябва да обсъдим някои неща — каза Калис.
— Какво например? — попита Миранда. Беше седнала на ствола на едно повалено дърво.
— Ако оцелеем, имаме ли бъдеще? — каза Калис и седна до нея.
— Трудно е да се каже. — Миранда хвана ръката му и въздъхна. — Не, за това е невъзможно дори да се мисли. — Тя се наведе и го целуна. — Ние винаги сме значели много един за друг, откакто се срещнахме, Калис.
Той не отвърна нищо.
— Изпитваме чувства един към друг, каквито малцина познават… — И след минута мълчание допълни: — Но бъдещето? Не знам дали ще сме живи дори следващата седмица.
— Помисли все пак — усмихна се Калис. — Предвиждам да оцелеем.
Миранда изучаваше лицето му в златистата светлина на късния следобед — лъчите на слънцето пробиваха зеления покров на клоните. След малко се засмя.
— Какво смешно има? — попита той.
— Аз съм смешната — каза тя, стана и се протегна, за да развърже роклята си. — Винаги съм била влюбена до глупост в едно красиво русо момче. Хайде, ела ме стопли. Денят е студен.