Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Разбира се, милорд Капитан-командир - отвърна все така ухилен Голевер.
Галад огледа кървавата касапница по западния склон на Височините. Светлина, дано поне Каутон да проумяваше тази битка. За него самия бе непосилно.
- Лорд Капитан-командир! - извика уплашен глас.
Галад се обърна рязко, с ръка на меча. Беше Алханра, един от съгледвачите му.
- Какво има, Чедо Алханра? - попита Галад, щом жилестият мъж дотича до него. Тук нямаше коне. Бяха на стръмнина, а животните нямаше да реагират добре на мълниите. По-добре беше човек да разчита на краката си.
- Елате, милорд - каза задъхано Алханра. - Брат ви…
- Гавин?
„Не. Невъзможно. Той трябва да е с Егвийн, да я пази.”
Галад затича след Алханра, Голевер и другите около него го последваха.
Гавин лежеше безжизнен. Близо до него един кон бе навел глава над опърлената трева и по хълбока му се стичаше кръв. Май не беше негова обаче. Галад клекна до трупа на брат си. Гавин беше издъхнал в мъки. Но какво беше станало с Егвийн?
- Мир, братко - отрони Галад и отпусна ръка на рамото му. - Дано Светлината да…
- Галад… - прошепна Гавин и отвори очи.
- Гавин? - попита Галад изумено. Брат му имаше ужасна рана в корема. И някакви странни пръстени на ръката. Целият беше в кръв. Ръката му, гърдите… цялото тяло…
Как беше възможно все още да е жив?
„Връзката на Стражник”, осъзна той.
- Трябва да те отнесем за Цяр! При някоя Айез Седай. - Прегърна го и го вдигна.
- Галад… провалих се - тъжно каза Гавин.
- Не си.
- Не. Провалих се. Трябваше да… Трябваше да остана с нея. Аз убих Хамар. Знаеше ли това? Аз го убих. Светлина. Трябваше да избера страна…
Галад го хвана по-удобно и затича по склона към Айез Седай. Дано да не ги забележеха преливащите. Само след няколко мига обаче пръстта изригна, отхвърли ги настрани и го събори. Той изпусна Гавин и рухна до него.
Гавин потрепери и очите му зяпнаха в небето.
Галад пропълзя до него и понечи да го вдигне отново, но Гавин го стисна за ръката. Погледна го в очите.
- Аз я обичам, Галад. Кажи й го.
- Ако сте истински свързани, тя го знае.
- Това ще я нарани - отрони Гавин с пребледнели устни. - А накрая се провалих. За да го убия.
- Кого?
- Демандред - прошепна Гавин. - Опитах се да го убия, но не бях достатъчно добър. Никога… не съм бил… достатъчно… добър…
Сърцето на Галад изстина. Виждал беше да умират мъже, губил беше приятели. Това болеше повече. Светлина, колко болеше. Обичаше брат си, обичаше го безкрай… и Гавин, за разлика от Елейн, бе отвърнал на чувствата му.
- Ще те спася, Гавин - каза Галад, надигна го и се стъписа, щом усети сълзите в очите си. - Няма да остана без брат.
Гавин се закашля.
- Няма. Ти имаш друг брат, Галад. За когото не знаеш. Син на… Тигрейн… която е отишла в Пустошта… Син на Дева. Роден на Драконова планина…
„О, Светлина.”
- Недей да го мразиш, Галад - едва успя да прошепне Гавин. - Аз го мразех, но спрях. Аз… спрях…
Очите на Гавин също спряха.
Галад опипа за пулс, после седна и загледа мъртвия си брат. От превръзката на хълбока на Гавин се процеждаше кръв и земята жадно я гълташе.
Голевер се приближи, крепеше Алханра, чието почерняло лице и опърлени дрехи миришеха на пушек от удара на мълнията.
- Отведи ранените на безопасно, Голевер - каза Галад и стана. Опипа медальона на шията си. - Вземи всички и тръгвайте.
- А вие, лорд Капитан-командир? - попита Голевер.
- Аз ще направя каквото трябва - отвърна студено Галад. Студено като стомана посред зима. - Ще отнеса Светлина на Сянката. Ще въздам правосъдие на Отстъпника.
Нишката живот на Гавин угасна.
Егвийн се олюля и застина насред бойното поле. Нещо вътре в нея се откъсна. Все едно нож я прониза и изряза късчето от Гавин вътре в нея - и остави празнота.
Тя изпищя и падна на колене. Не. Не, _не можеше_ да бъде. Та тя го усещаше, ето там, напред! Тичаше към него. Можеше да… Можеше…
Нямаше го.
Нададе вопъл, разтвори се за Единствената сила и пое в себе си толкова много, колкото можеше да удържи. Изхвърли я като огнен вал към шараите, които бяха навсякъде около нея. Бяха държали Височините доскоро, а Айез Седай бяха долу, но вече бе пълен хаос.
Помете ги със Силата, стиснала ша-ангреала на Вора. Щеше да ги унищожи! Светлина! Болеше. Болеше _ужасно_.
- Майко! - извика Силвиана и сграбчи ръката й. - Не се владеете, Майко! Ще избиете нашите хора! Моля ви!
Егвийн вдиша задъхана. Няколко Бели плаща залитаха към тях, понесли ранени надолу по склона.
Толкова _близо_! О, Светлина. Нямаше го вече.