Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Мога само да кажа, мис Уейд — забеляза той, — че това ваше чувство не може да е било предизвикано с нищо, както и вярвам, че не е споделено.
— Ако желаете, може да попитате скъпия си приятел — отвърна тя — да ви каже мнението си по въпроса.
— Едва ли съм в такива интимни отношения със скъпия си приятел — каза Артър въпреки решенията си, — за да има вероятност да му заговоря за това, мис Уейд.
— Аз го мразя — отвърна тя, — дори повече от жена му, защото някога бях достатъчно глупава и достатъчно заблудена почти да го обичам. Вие сте ме виждали, сър, само при обикновени обстоятелства, когато сигурно сте ме вземали за обикновена жена, малко по-своеволна от другите. Ако ме познавате само толкова, вие не знаете как умея да мразя; и не можете да знаете, защото не знаете как внимателно съм изучавала и себе си, и хората около мене. По тази причина от известно време ми се искаше да ви разкажа за живота си — не за да умилостивя мнението ви, защото не го ценя, но за да разберете, когато мислите за милия си приятел и милата му съпруга, каква е моята омраза. Да ви дам ли нещо, което съм написала за вас, или да го задържа?
Артър я помоли да му го даде. Тя отиде до бюрото, отключи го и извади от едно вътрешно чекмедже няколко сгънати листа. Без да показва каквото и да е помирение с него и без да го погледне, а като че ли говореше на образа си в огледалото, за да оправдае упоритостта си, тя му ги подаде и рече:
— Сега може да узнаете как умея да мразя! И нито дума повече по въпроса, сър, където и да съм — дали в евтина квартира, в някоя запустяла къща в Лондон или в мебелиран апартамент в Кале, винаги ще намерите и Хариет при мене. Може би ще искате да я видите, преди да си отидете? Хариет, ела!
Тя повторно повика Хариет. При второто повикване влезе Хариет, някогашната Тетикоръм.
— Ето виж мистър Кленъм — каза мис Уейд, — но не е дошъл за тебе; отказал се е да те отвежда — предполагам, че вече сте се отказали, нали?
— Щом нямам нито това право, нито такова влияние, да — съгласи се Кленъм.
— Виждаш ли, не е дошъл за тебе, но все пак е дошъл за някого. Търси онзи там Бландоа.
— С когото ви видях на Стренд в Лондон — подхвърли Артър.
— Ако знаеш нещо повече от това, че дойде от Венеция, което всички знаем, кажи го свободно на мистър Кленъм.
— Не зная нищо повече за него — каза момичето.
— Доволен ли сте? — запита мис Уейд.
Нямаше основание да не им вярва; държанието на момичето беше достатъчно естествено, за да го убеди, ако бе имал някакви съмнения.
— Трябва да потърся другаде сведения.
Той още не си тръгваше, но тъй като беше станал, преди да влезе момичето, то си помисли, че си е тръгнал, та го погледна бързо и рече:
— Те добре ли са, сър?
— Кои?
То щеше да каже „те всички“, но се прекъсна, погледна към мис Уейд и рече:
— Мистър и мисис Мийгълс.
— Последните ми новини от тях бяха, че са добре. Те са в чужбина. Впрочем позволете да ви задам един въпрос: вярно ли е, че са ви видели там?
— Къде? Къде казват, че са ме видели? — отвърна момичето и навъсено сведе очи.
— Да надничате от градинската врата на котиджа.
— Не може да бъде — каза мис Уейд. — Тя никога не е ходила натам.
— Вие грешите — каза момичето, — ходих пред последното ни пребиваване в Лондон. Отидох един следобед, когато ме оставихте сама. И наистина надникнах.
— Слабохарактерно момиче — каза мис Уейд с крайно презрителен тон, — нима цялата ни дружба, всичките ни разговори и всичките ти стари болки значат толкоз малко?
— Няма нищо лошо в това, че съм надникнала за миг през портата — рече момичето. — Разбрах по прозорците, че семейството не е в къщи.
— А защо ти трябваше да отиваш до това място?
— Защото исках да го видя. Защото силно ме влечеше да го видя пак.
Двете красиви лица си размениха погледи, които накараха Кленъм да почувствува как тези два характера трябва постоянно да се разкъсват взаимно.
— О! — рече мис Уейд, като сведе глава и отмести погледа си. — Ако си чувствувала желание да видиш мястото, където водеше живота, от който те освободих, защото беше разбрала какво представлява той, това е друго нещо. Но така ли ми казваш истината ти? Това ли е верността ти към мене? Това ли е общата ни кауза? Ти не заслужаваш доверието, което ти оказах? Не заслужаваш услугата, която ти направих. Ти не стоиш по-високо от едно домашно куче и по-добре ще направиш да се върнеш при хората, чието държание към тебе беше по-лошо от бой.