Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Не, известно ми е. Извинете, но вече имах опит, че моето име не ви предразполага към среща, затова дръзнах да дам името на човека, когото диря.
— Но, моля — каза тя, като му показа стол да седне, но така хладно, че той остана прав, — какво име дадохте?
— Дадох името Бландоа.
— Бландоа ли?
— Име, с което сте запозната.
— Странно — каза тя намръщено, — че продължавате да проявявате нежелателен интерес към мене и познатите ми, към мене и делата ми, мистър Кленъм. Не зная какво означава това?!
— Извинете, но това име ви е познато, нали?
— Какво общо може да имате вие с това име? Какво общо мога да имам аз с това име? Какво общо имате вие с това, дали аз познавам, или не познавам някакво име? Аз зная много имена и още толкова съм забравила. Това име може да спада към едните или към другите, а може и никога да не съм го чувала. Не виждам никакво основание да се питам или да бъда разпитвана за това.
— Ако ми позволите — каза Кленъм, — аз ще ви кажа какво основание ме кара да бъда така настойчив по този въпрос. Признавам, че съм настойчив, и моля да ме извините. Основанието засяга само мене. То ни най-малко не се отнася до вас.
— Е, сър — отвърна тя и повторно го покани да седне с по-малко високомерен от преди жест, на който той се подчини, след като седна и тя, — радвам се поне, че не се касае до друга робиня на ваш приятел, на която е отнета свободата да избира и която аз съм отвлякла. Нека чуя основанието ви, моля…
— Първо, за да установим личността, за която говорим — каза Кленъм, — позволете да ви кажа, че това е лицето, с което вие се срещнахте в Лондон преди известно време. Вие сигурно си спомняте срещата ви край реката — в Аделфи!
— Вие много необяснимо се месите в работите ми — отвърна тя, като го изгледа гневно. — Откъде знаете това?
— Моля ви, не мислете нищо лошо. По една случайност.
— Каква случайност?
— Просто случайността да вървя по улицата и да видя срещата ви.
— За себе си ли говорите или за някой друг?
— За себе си. Аз ви видях.
— Разбира се, то беше на улицата — вече по-малко гневно каза тя, след като си помисли няколко минути. — Петдесет души биха могли да ни видят. И това няма никакво значение.
— И аз не отдавам никакво значение на това (освен като обяснение на идването ми тук), и то няма никаква връзка нито с посещението ми, нито с услугата, която ще ви искам.
— О! Вие ще ми искате услуга! Мина ми през ума, че обноските ви са по-меки, мистър Кленъм — и красивото й лице го изгледа злобно.
Той възрази само с отрицателен жест и заговори за изчезването на Бландоа, за което вероятно бе чула. Не. Колкото и да му се струва вероятно да е чула, тя не беше чувала такова нещо. Нека се огледа (каза тя) и да реши сам какво известие от външния свят би могло да стигне до ушите на жена, затворена тук сама с мъката си. Като даде този отрицателен отговор, който той повярва, тя го запита какво иска да каже с това изчезване. Това го накара да разкаже обстоятелствата подробно и да прояви тревогата си да открие какво е станало с човека, за да разпръсне подозрението, надвиснало като черен облак над майчиния му дом. Тя го изслуша с явна изненада и прояви признаци на прикрит интерес, каквито досега той не бе забелязал у нея. Въпреки всичко обаче запази своето хладно, гордо и резервирано държание. Когато той свърши, тя само рече:
— Вие все още не сте ми казали, сър, какво общо имам аз с всичко това и каква е услугата, която ще ми искате. Бъдете така добър да ми кажете.
— Предполагам — каза Артър, като се стремеше със смирението си да смекчи държанието й, — че тъй като сте във връзка — може ли да кажа, доверена връзка? — с това лице…
— Разбира се, вие можете да кажете, каквото си искате — каза тя, — но аз не мога да потвърдя нито вашите, нито чиито и да са предположения, мистър Кленъм.
— И тъй като се намирате най-малко в лични отношения с него — каза Кленъм, като промени формата на изявлението си с надежда да го направи по-приемливо, — ще можете да ми кажете нещо за миналото му, стремежите, навиците и обичайното му местопребиваване. Да ми дадете някакво малко указание, по което да има вероятност да го издиря и или да кажа къде е, или да установя какво е станало с него. Ето това е услугата, която искам от вас, и аз я искам с такава тревога в душата, към която, надявам се, няма да останете безучастна. Ако счетете за нужно да ми наложите някакви условия, предварително ги приемам.