Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Вие ме видяхте на улицата случайно с този човек — каза тя за голямо негово огорчение, очевидно по-заета със собствените си размишления по въпроса, отколкото с неговата молба. — Значи, сте го познавали от преди?
— Не от преди, а след това. Не го бях виждал преди това, но го видях пак същата вечер на изчезването му. В стаята на майка ми. Оставих го там. В тази обява ще прочетете всичко известно за него.
Той й подаде една от печатните обяви, която тя прочете внимателно, с невъзмутимо изражение на лицето.
— Това е повече, отколкото аз знаех за него — рече тя, като му я върна.
Изражението на Кленъм показа голямо разочарование, а може би и недоверие, защото тя прибави със същия безучастен тон:
— Вие не вярвате, но все пак така е. А що се отнася до лична връзка, изглежда, такава е имало между него и майка ви. И все-таки вие казвате, че вярвате нейното заявление, че не знае нищо повече за него!
Двусмисленият тон и усмивката, с която тя изрече тези думи, накараха Кленъм да се изчерви.
— Хайде, сър — каза тя и с жестоко удоволствие го жегна отново. — Ще бъда така откровена с вас, както желаете. Ще ви призная, че ако държах на репутацията си (а аз не държа) или ако имах добро име (каквото нямам, защото ми е съвсем безразлично дали го считат добро или лошо), бих се считала много компрометирана поради връзката си с този човек. А при това той никога не е прекрачвал моя праг и никога не е седял на приказки при мене до полунощ.
Тя си отмъсти за старите обиди, като обърна думите му срещу него самия. Тя не знаеше какво е състрадание и не изпитваше никакви угризения на съвестта.
— Нямам нищо против да ви кажа, че е долен, продажен тип; че го видях за пръв път, като си дебнеше жертви из улиците в Италия (където бях недавна), и че го наех там като подходящо оръдие за една тогавашна моя цел. С две думи, за мое собствено удоволствие и за удовлетворението на едно силно чувство заслужаваше си да наема шпионин, който да ми служи за пари. И наех тази твар. И трябва да кажа, че ако исках да отнема нечий живот и можех да заплатя достатъчно за услугата и той би могъл да я извърши на тъмно, без всякакъв риск, той би убил човека, без да му мигне окото, тъй както прие и парите ми. Ето какво е мнението ми за него и виждам, че не се различава много от вашето. Мнението на майка ви, предполагам (следвайки примера ви да предполагате туй-онуй), е било съвсем различно.
— Нека ви напомня — каза Кленъм, — че майка ми е влязла във връзка с него по злополучни търговски работи.
— Изглежда, че злополучните търговски работи от последната вечер са били много важни — отвърна мис Уейд, — защото работното време е продължило много до късно.
— Вие намеквате — каза Артър, който изпитваше болка от тези хладнокръвни удари, чиято сила беше вече дълбоко почувствувал, — че е имало нещо…
— Мистър Кленъм — спокойно го прекъсна тя, — помнете, че аз не говоря със заобикалки за този човек. Той е, пак повтарям открито, долен, подкупен тип. Предполагам, че такава твар ще отиде, където има изгода за него. Ако не му беше изгодно, нямаше да ме видите с него.
Измъчен от настойчивото й подмятане за тази тъмна страна на въпроса, която будеше едва прикрити подозрения и у него, Кленъм мълчеше.
— Аз говорих за него, като че ли е жив — прибави тя, — но той може да е очистен, отгде да зная. Пък и не ме е грижа. Вече не ми е нужен.
Артър Кленъм се надигна бавно от стола си с тежка въздишка и печално лице. Тя не стана, но впери в него подозрителен поглед и с гневно стиснати устни рече:
— Но нали той беше предпочитан другар на вашия приятел мистър Гауън? Защо не помолите милия си приятел да ви помогне?
На устата на Артър беше да отрече милия приятел, но си спомни старата борба и решение, та се въздържа.
— Мистър Гауън знае само, че не е виждал Бландоа, откакто е заминал за Англия. Той се е запознал случайно с него в чужбина.
— Случайно познанство, завързано в чужбина! — повтори тя. — Да. Милият ви приятел има нужда да се развлича с всякакви възможни познати при такава съпруга. Аз мразя съпругата му, сър.
Злобата, с която тя изрече това, още по-очебиеща при нейното обичайно самообладание, направи такова впечатление на Кленъм, че го закова на място. Черните й очи изпускаха светкавици, ноздрите й трептяха и чак дъхът й пареше; но иначе лицето й изразяваше презрително спокойствие, а държанието й беше така хладнокръвно и надменно изискано, като че ли беше напълно равнодушна.