Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
С подхлъзване между тинести стълбове и дъски, с препъване по мокри стъпала и затруднявани от морската сол, пътниците поеха печалното си лутане по пристанището, където всички френски безделници и английски разбойници от града (половината население) се погрижиха да им попречат да се опомнят от смайването си. След като бяха подробно проверени от всички англичани и препращани от ръка на ръка от французите в протежение на три четвърти миля, защото всеки от тях претендираше за правото да ги обере, най-после бяха свободни да излязат на улиците и да се разбягат в различни посоки с просяците по петите им.
Кленъм, измъчван от много тревоги, беше един от тези жертви. След като избави най-безпомощните си съотечественици от критичното положение, той пое пътя си сам или почти сам, защото един местен жител в зацапан от масла костюм и с каскет от същата материя го преследваше на около петдесетина метра и непрестанно викаше по него:
— Хей! Слушай! Вие! Сир! Слушайте! Хубав оутел!
Но и това гостоприемно лице най-после изостана и Кленъм продължи пътя си, необезпокояван от никого. След шумотевицата при Канала и брега в града цареше спокойствие, чието еднообразие действуваше като приятен контраст. Той срещна нови групи съотечественици, които имаха раздърпан вид, като дълго цъфтели и прецъфтели цветя, и които бяха заприличали сега просто на бурени. Освен това създаваха впечатление, като че ли ден след ден си правеха разходката все на същото място и много му напомниха Маршалси. Но той не им обърна повече внимание и тръгна да търси известна улица и номер, които не му излизаха от ума.
— Според думите на Панкс, това е мястото — промълви той, като се спря пред една мрачна къща, която отговаряше на адреса. — Предполагам, че сведението му е точно и откритието му, направено между разхвърляните книжа на мистър Казби, неоспоримо, иначе едва ли бих допуснал, че тя живее тук.
Това беше глуха къща, оградена с глуха стена и с глуха порта на едната страна, с висящо звънче, което издаде два глухи звука, а като почука с чукалото, глухият му звук като че ли се плъзна по повърхността и не проникна дори през напуканата порта. Все пак вратата се открехна с глухо скърцане и го допусна да влезе в мрачен двор, който опираше в друга глуха стена, където бяха правили опит да посадят пълзящи растения — сега измрели, и да направят фонтан — сега заглъхнал и пресъхнал, и да го украсят с малка статуя — сега изчезнала.
Входът към къщата беше отляво и той беше декориран, както и външната порта, с две печатни обявления на френски и английски, които предлагаха мебелирани стаи под наем. Весела селянка, здравенячка, по чорапи и долна фуста, с бяло боне и обици, се появи в един тъмен вход и с приятна усмивка, която разкри белите й зъби, рече:
— Слушайте, сер! Кого?
Кленъм отговори на френски, че търси англичанката; иска да се види с нея.
— Тогава влезте и се качете горе, моля — отвърна приятната жена, също на френски.
Той я последва по тъмна, гола стълба до една задна стая на първия етаж. Тя гледаше към мрачния двор, мъртвите храсти, пресъхналия фонтан и пиедестала на статуята, която беше изчезнала.
— Съобщете monsieur Бландоа — каза Кленъм.
— С удоволствие, monsieur.
При тези думи жената се оттегли и го остави да разглежда стаята. Тя беше от обикновения вид стаи, които се намират в подобни домове. Хладна, тъжна, тъмна. Намазан, много плъзгав под. Не достатъчно голяма да се пързаляш на кънки в нея, нито пък годна за каквото да е друго занимание. На прозорците — бели и червени завеси, на пода — малка сламена рогозка, малка кръгла масичка с безброй преплетени крака, неудобни столове с тръстикови седалки, две големи кресла от червен плюш, в които имаше достатъчно място да се разположиш, неудобно бюро, огледало над камината, съставено от няколко парчета, така че да изглежда уж от едно, две пъстри вази с изкуствени цветя; между тях гръцки войн с шлем в ръка поднася часовник в жертва на французкия гений.
След малка пауза вратата на съседната стая се отвори и вътре влезе една дама. Тя се показа много изненадана, като видя Кленъм, и погледът й се плъзна из стаята, като че ли търсеше някого.
— Извинете, мис Уейд, аз съм сам.
— Не ми доложиха вашето име.