Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Въпреки всичко аз така обичах това недостойно момиче, че не намирах нито миг спокойствие от любов към нея.
Непрекъснато ми четяха проповеди и ме наказваха, защото съм я „измъчвала“; с други думи, защото я обвинявах в коварство и я потапях в сълзи, защото виждаше, че чета в сърцето й. И все пак аз я обичах вярно; един път прекарах ваканцията у дома й.
У дома си тя беше още по-лоша, отколкото в училището. Тя имаше цял куп братовчеди и познати, така че устройваха танци у тях или пък отивахме на танци в други домове, и навсякъде тя ме измъчваше прекомерно. Целта й беше да накара всички да се влюбят в нея, та аз да побеснея от ревност; да бъде интимна и мила с всички, та да ме подлуди от завист. Когато оставахме сами в спалнята ни вечер, аз я упреквах, че съм напълно познала низостта й, а тя се раздираше от плач и ме наричаше жестока — тогава я вземах в прегръдките си и така дочаквахме утрото. В такива моменти я обичах повече от всякога и ми се искаше, вместо да страдам така, да се хвърля с нея на дъното на някоя река, та да останем така прегърнати и след смъртта.
Най-после това се свърши и ми олекна. В семейството имаше една леля, която не ме обичаше. Съмнявам се дали някой в семейството държеше много на мене; никога не съм искала да ме обичат, тъй като цяла бях погълната само от едно момиче. Лелята беше млада жена и някак твърде сериозно ме наблюдаваше. Тя беше дръзка и не скриваше състраданието си към мене. След една от онези нощи, за които ви разказах, аз слязох в оранжерията преди закуска. Шарлота (така се казваше невярната ми приятелка) беше слязла преди мене и когато влязох, чух, че лелята й говори за мене. Аз се спрях между листата и се ослушах.
Лелята каза:
— Шарлота, мис Уейд те измъчва до смърт и това не бива да продължава.
Повтарям самите думи, които чух:
А сега, какво отговори тя? Каза ли: „Не тя, а аз съм тази, която я измъчва до смърт, аз я подлагам на изтезания и съм палачът, а пък тя ми казва всяка вечер, че ме обича предано, макар че знае на какво я подлагам.“ Не, първият ми паметен опит в живота се оказа верен на очакванията ми по отношение на нея и на всичко, което си мислех. Тя се разплака и разхълца (за да си осигури съчувствието на лелята) и каза:
— Мила лельо, тя има нещастен характер; и другите момичета в училището, не само аз, се мъчим да я поправим, много се мъчим.
При тези думи лелята взе да я гали, като че ли беше изрекла нещо много благородно, а не безобразни лъжи, и подкрепи срамната преструвка, като рече:
— Всяко нещо си има граници, мила, и аз виждам, че това бедно, нещастно момиче ти причинява постоянна и безполезна мъка, каквато дори тези благородни усилия не могат да оправдаят.
Бедното, нещастно момиче излезе от прикритието си, както може би очаквате да чуете, и рече:
— Изпратете ме у дома.
Не казах нито дума повече нито на едната, нито на другата, нито пък на някого от семейството, а само повтарях:
— Изпратете ме у дома или ще си отида сама пеша, ако ще да вървя цял ден и цяла нощ.
Когато пристигнах в къщи, казах на самозваната ми баба, че ако не ме изпрати другаде да довърша образованието си, преди да се завърне това момиче или кое да е от момичетата, ще скоча в огъня да си изгоря очите, за да не гледам сплетническите им лица.
След това попаднах между млади жени, но и те не бяха по-добри. Красиви приказки и красиви преструвки, но аз прозирах как под всичко това се крие желание да изтъкнат себе си и да унижат мене и разбрах, че и те са като другите. Преди да ги напусна, научих, че нямам нито баба, нито роднини. Това откритие ми разясни и миналото, и бъдещето и ми показа още много случаи, когато под претекст, че ме ценят или ми правят услуга, просто тържествуваха над мен.
Притежавах малка парична сума, вложена у един банкер. Наложи се да стана гувернантка. Постъпих в семейството на един беден благородник, който имаше две дъщери — малки деца, но родителите им искаха, по възможност, да бъдат отгледани от възпитателка. Майката беше млада и хубава. От самото начало тя се показа много деликатна към мене. Аз прикривах злобата си, но знаех, че по този начин тя само се наслаждава от съзнанието, че ми е господарка и че, ако пожелае, би могла да ме третира и по-различно, като нейна слугиня.
Казвам, че не проявявах негодуванието си и наистина не го проявявах, но като не приемах любезностите й, аз й показвах, че я разбирам. Когато ме канеше да пия вино, аз пиех вода. Ако случайно имаше някакъв деликатес за ядене, тя винаги го изпращаше на мене, но аз винаги отказвах да го приема и ядях от бракуваните гозби. Като отхвърлях така рязко покровителственото й държание, аз й причинявах разочарования, а самата се чувствувах независима.