![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Изтормозеното създание въздъхна и умря. Пред очите на всички плътта му се стопи до нещо бълбукащо и съскащо. Опосум се отдръпна. Кралицата да ги опази дано! Какво би могло да стори това на едно призовано създание — обитател на известно само на боговете Царство или Лабиринт? Тогава го порази мисълта — призовано! Магическо създание! Опосум, все едно ужилен, дръпна рязко ръкавицата си, обърна я наопаки и я захвърли като змия усойница. Богове! За малко… твърде ужасно е дори да го помислиш! Отдалечи се още — поне не изглеждаше някой от стражата да го е видял; магията му от Лабиринта продължаваше да действа. Той си намери друга удобна точка — гърбът му бе защитен от стената от колци на някакво временно заграждение за коне.
Чиста Ласийн. Злостна и ефикасна. Подът е поръсен с отатарал и тя е в средата. Прахът спира магията на всяко влизане и изравнява силите. Що се отнася до последвалата битка — е, тя все пак е била Господар на Нокътя. Плътните платнени стени на павилиона закриваха съдбите на влезлите от чакащите навън. Колцина ли бяха загинали вътре? Пет? Десет? А колко ще са призори? Колко би изпратил Качулката, преди да влезе лично? А когато влезеше… превъзнасяният Върховен маг щеше да се окаже осакатен. Точно както тайнствената жена маг, която го беше нападнала преди. Ала навремето Качулката се бе дуелирал с Танцьора. Било е премерване на силите, което почти бих рискувал да наблюдавам отвътре.
Почти.
Междувременно излизаше, че Ласийн добре се оправя с нещата. Може би имаше време за обиколка на бойното поле и за търсене на удобни цели. Да, може би да. А и той трябваше да получи впечатление от сблъсъка — ако положението бе такова, че налагаше ненатрапчиво оттегляне. С издигнат Лабиринт, наполовина в естествена сянка, наполовина в Мийнас, Опосум изтича на бойното поле, без никой да излезе насреща му.
Видяното го ужаси. Никога не бе виждал такова безразборно клане. Носеха се завеси от Мокра — може би даваха на хората, които покриваха, смазващо отпадане на духа или увереност в неизбежното поражение. Въведени от Тир огнени стени минаваха през вече изгорялата жар на опустошените треви. Леката пехота се трупаше наедно за защита и стреляше по всеки, който приближи. Малазанските редовни войници се окопаваха и издигаха стени от щитове срещу нападенията на понеслите се поделения пурпурни гвардейци. Из мрака се виеше дим. Доколкото можеше да разбере, нещата бяха стигнали почти до хаос и анархия, при които всяко подвижно нещо е цел.
Чудовищно изригване на муниции го удари в ушите и го бутна. Той се затича към най-близкото укритие. Взривът се разпростря като непрестанен трясък, който сякаш нарастваше на вълни и се издигаше до непрекъснат рев. Опосум достигна върха на малко хълмче, за да види склона към скалата в долината на Идрин. Там фалангата на Златните моранти бе пресрещната от смехотворно малък в сравнение с тях отряд на Пурпурната гвардия. Не обикновеното нападение обаче бе нещото, което запленяваше и ужасяваше — фалангата бе нападната с обредна бойна магия. Торнадо от Серк се стовари върху строя и подхвана морантите в своята въртяща се мелачка. Те се въртяха в нея като кукли, крайниците им замахваха, а някои биваха повличани надолу и събаряха цели редици. Там те се удряха, понякога избухваха и изчезваха сред облаци от разкъсана плът и унищожена броня. Дано дори Гуглата не приеме това! Това не беше война. Това беше клане. И мисълта, че нямат магове, го стисна за гърдите и за малко да спре сърцето му!
Нямаме магове. Спрете! Някой трябва да сложи край на това!
— Започна се — обади се дрезгав нисък глас до него. Опосум подскокна и се завъртя — брадат старец в мръсни одежди, стиснал нащърбена кафява пръстена кана.
— Кой си ти?
— Хеук. Кадрови маг, Шести взвод, Втора рота, Четвърто поделение, Четвърта армия.
— Какво е започнало?
— Нашият дуел.
Опосум изгледа човека от горе до долу, все едно беше луд.
— Твоят дуел? Там има поне дванадесет магове Обетници.