Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Башийр промърмори нещо за внучета и свежа кръв. А Файле? Тя се усмихна на Перин с изражение, каквото той не беше виждал на лицето й никога досега, изражение, което определено го накара да се почувства неловко. Скръстила ръце, кръстосала глезени и килнала глава на една страна, тя странно как успяваше да изглежда… покорна. Файле? Май се беше оженил в семейство, където всички бяха луди.
След като затвори вратата след Перин, Ранд допи пунша си, после се просна в един стол и се замисли. Надяваше се, че Перин ще се разбере с Башийр. Но пък ако между двамата захвърчаха искри, може би Перин щеше да стане по-склонен да отиде в Тийр. Трябваше му или Перин, или Мат там, за да накара Самаил да повярва, че това е истинската атака. Мисълта предизвика тих, горчив смях. Светлина, какво искаше да направи с приятелите си? Луз Терин се кикотеше и мърмореше нещо неразбрано за приятелства и за измени. На Ранд му се дощя да може да заспи и да не се събуди цяла година.
Мин влезе, без да чука, и без да го известят, разбира се. Девите понякога я поглеждаха странно, но каквото и да им беше казала Сюлин, или навярно Мелайне, Мин вече бе попаднала в краткия списък от хора, които можеха да си влизат при него, каквото и да правеше. Тя също се възползваше от тази привилегия — веднъж вече бе настояла да седне на столчето до ваната му и да си говорят, все едно че не виждаше нищо необичайно в това. Сега се спря само колкото да си напълни бокал и се тръсна в скута му. Лицето й леко лъщеше от пот. Тя никога нямаше да се опита да се научи как да пренебрегва горещината, само се смееше и казваше, че не била Айез Седай и нямала никакво намерение да става. Той, изглежда, се беше превърнал в любимия й стол при тези посещения, но пък беше сигурен, че ако просто се направеше, че не го забелязва, тя рано или късно ще се откаже от играта. Точно затова се бе покрил колкото може под водата във ваната си, вместо да я заслепи с Въздух. Разбереше ли тя, че го притеснява, никога нямаше да прекрати шегата си. Освен това, колкото и да го беше срам да си го признае по отношение на Мин, наистина му беше приятно да седи на коленете му. Все пак не беше от дърво.
— Добре ли си поговори с Файле?
— Не продължи дълго. Баща й дойде да я вземе и тя така се хвърли да го прегръща, че забрави за мен. След това излязох да се поразходя.
— Тя не ти е харесала — каза той и очите на Мин се разшириха, а клепачите й ги направиха да изглеждат още по-големи. Жените никога не очакваха един мъж да забележи или разбере нещо, което те не искат да разбере.
— Не че точно не ми харесва — отвърна тя, подбирайки думите си. — Просто… Е, тя е от тези, дето искат каквото искат, когато го поискат, и никога няма да приеме „не“ за отговор. Жалко за бедничкия Перин, че се е оженил за нея. Знаеш ли какво поиска от мен? Да я уверя, че нямам никакви претенции за драгоценния й съпруг. Може да не си го забелязал — мъжете никога не забелязват такива неща… — Тя млъкна и го изгледа подозрително през дългите си мигли. В края на краищата, той й беше доказал, че все пак забелязва някои неща. След като се увери, че не се кани да се разсмее, тя продължи: — От един поглед забелязах, че е изтъпял по нея, бедничкият глупак. И тя по него, сякаш това нещо ще му помогне. Не мисля, че той повече ще се загледа по някоя друга жена, но тя не го вярва, дори другата жена първа да се загледа в него. Той си е намерил соколицата и няма да се изненадам, ако тя го убие, когато се появи ястребицата. — Мин затаи дъх, погледна го отново бързо и загълта от бокала си.
Ако я попиташе, щеше да му каже какво има предвид. Той помнеше как не искаше да му каже нищо за виденията си, което не засяга него самия, но и да беше така, по някаква причина това се бе променило. Сега щеше да му каже виденията си за всеки, за когото я помолеше, и то открай докрай. Но все пак това я караше да се чувства неловко.
„Млъкни! — извика той в ума си на Луз Терин. — Махни се! Ти си мъртъв!“ Никакъв резултат. Напоследък често се случваше. Гласът продължи да ломоти нещо, било за измени на приятели, било за това как той е изменил на тях.
— Видяла ли си нещо, което ме засяга? — попита той.
С благодарна усмивка, Мин положи дружелюбно глава на гърдите му — е, тя поне сигурно си мислеше, че е дружелюбно; макар че едва ли — и заговори, отпивайки от пунша си.
— Когато вие двамата бяхте заедно, видях онези светулки и тъмнината, по-силна отвсякога. Хм. Обичам динен пунш. Но докато двамата бяхте в една стая, светулките се удържаха, вместо да ги изяжда мракът по-бързо, отколкото бликаха, както когато беше сам. И още нещо видях, когато бяхте заедно. На два пъти ще се наложи да е край теб, иначе ти… — Тя заби поглед в бокала, за да не може да види лицето й. — Ако го няма, нещо лошо ще ти се случи. — Гласът й прозвуча тънък и изплашен. — Много лошо.