Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Луис също се оказа истинско съкровище. Можеше да бъде нежен с ядосаните клиентки, но и безмилостен с опърничавите каруцари. На два пъти трябваше да доказва на един от по-дебелооките, че дори и със саката ръка може да го накара да изпълнява заповедите му.
Даш все така беше загадка — изглеждаше напълно незаинтересуван от личните си печалба, но очевидно възходът на компания „Горчиво море“ му доставяше удоволствие. Изглежда, служеше във фирмата ей така, за кеф, а не за лична изгода. На моменти дори използваше брат си в една или друга операция. Джими и Даш можеха да бъдат страшна двойка, когато поискаха, и Ру не би желал да са му противници.
Карли наедряваше и Ру се надяваше, че този път ще му роди син. Напоследък бе почнал да чувства, че животът не може да е по-добър, с изключение на два неприятни момента: продължаващото съществуване на „Джейкъби и синове“ и отсъствието на приятелите му от миналите дни.
17.
Бедствия
Ру въздъхна.
Бебето помръдна неспокойно в ръцете му, докато жрецът каканижеше песнопенията си и мажеше с ароматично масло челцето му. Все още поразен от факта, че има син, Ру реши, че нищо на света не може да направи церемонията по кръщаването по-поносима.
— Наричам те Хелмут Ейвъри — каза накрая жрецът.
Ру подаде бебето на Карли и я целуна по бузата. После целуна и малката Абигейл, която се въртеше неспокойно в ръцете на Мари, и каза:
— Трябва да тичам до работата, но ще се върна най-много след два часа. Карли го погледна със съмнение. Напоследък мъжът й работеше много и понякога не се връщаше дори нощем.
— Чакаме гости — напомни му тя.
— Знам — отвърна той, докато излизаха от храма. После подвикна: — Вземете каретата. Аз ще отида пеш.
Закрачи по улицата, видя една наемна карета и я повика. След минути пътуваше към имението на Истърбрук. Чудеше се на гадното си настроение. Силвия беше станала извор на чудеса за него и когато бе с нея, всеки гняв или притеснение оставаха някъде зад гърба му. И по причини, върху които не се замисляше, баща й като че ли никога не си беше вкъщи през тези дни и минути. След като Ру пристигнеше за вечеря, Силвия го посрещаше с отворени обятия и го водеше нагоре по стълбите към спалнята си. Ру беше учуден и възторжен да разбере, че желанието й не е по-малко от неговото. Понякога се питаше кой ли е научил това благоприлично, израснало в охолство и грижи момиче на такива изобретателни любовни номера, но тя никога не споделяше нещо за миналото си, нито пък го питаше за предишните му връзки.
Когато каретата приближи имението на Истърбрук, Ру разбра причината за лошото си настроение. От всички, които бяха присъствали на кръщавката на Хелмут или щяха да дойдат на приема довечера, най-желаният от него човек нямаше да присъства.
Ерик даде сигнал и колоната конници спря. Със знаци, давани с ръце, мълчаливата заповед за слизане от конете бе предадена назад. Ерик яздеше начело на колоната до Миранда и Боби дьо Лунвил; Калис и един мъж, казваше се Реналдо, бяха избързали напред, за да се ориентират в обстановката.
Корабът беше спрял на планираното от Калис място и капитанът очевидно се успокои, когато след два дни се появиха агентите от Града на Змийската река. Новините от фронта бяха лоши.
Огромната флотилия беше наполовина готова и армиите на Изумрудената кралица имаха вече пълен контрол над континента, с изключение на малки области южно от планините Ратх’Гари и някои места по западния бряг. Съобщенията отвсякъде бяха еднакво нерадостни и тежки. Войнството на Изумрудената кралица беше опустошило целия континент. Бяха оголили земята и използвали всяко дръвце, за да изградят огромната флотилия, необходима им да прекосят океана. Въобще не се интересуваха, че хиляди роби, пленени по време на войната, загиваха в ужасните условия на живот и работа.
Няколкото малки въстания в различни части на войската бяха потушени безмилостно, като бунтовниците бяха разпъвани на кръст или разчеквани пред армията. Като следваща стъпка за въдворяване на дисциплина бе въведено изгарянето на един човек на всеки хиляда пред другарите му — предупреждение, че всяко бъдещо неподчинение може да доведе само до безмилостно унищожение.