Спомен за светлина

Силите на Бялата кула бяха напрегнати до предела под атаките, но така беше и със силите на Шара. Мощта на толкова много преливащи беше невероятна.

Главното ядро на пехотата на Бялата кула и голям брой войници на Шара се сражаваха тук, на западните Височини. Галад се задържаше в границите на бойното поле и търсеше преливащи шараи - сами или на малки групи. На много места бойните линии бяха разкъсани. И нищо чудно - беше почти невъзможно да се поддържат плътни линии при толкова много удари и от двете страни.

Навсякъде пъплеха малки групи войници и търсеха укритие. Други пазеха преливащите, които хвърляха огън и мълнии.

Точно тях дебнеше Галад.

Вдигна меча си и посочи три жени от Шара, застанали на върха на Височините.

Три. Три щеше да е трудно. Жените насочиха вниманието си към група мъже с пламъка на Тар Валон и мълниите им ги поразиха.

Галад вдигна четири пръста. „План четири.” Скочи и се втурна нагоре към трите жени. Хората му преброиха до пет и го последваха.

Жените го видяха. Ако бяха останали обърнати с гръб, Галад щеше да е спечелил предимство. Едната вдигна ръка, сбра Огън и хвърли сплита към него. Пламъкът го порази и макар да усети зноя му, сплитът се разплете и се разсипа - опърли го, но той остана невредим.

Очите й се разшириха от изумление. Този поглед… вече му беше познат. Беше погледът на войник, чийто меч се е прекършил в боя, погледът на човек, видял нещо, което не може да бъде. Какво правиш, когато те провали Единствената сила, онова, на което си разчитал, че те издига над обикновените хора?

Умираш. Мечът на Галад й отнесе главата, докато една от приятелките й се опитваше да го плени с Въздух. Той усети как медальонът изстина на гърдите му и въздухът профуча около него.

„Лош избор”, помисли Галад, докато забиваше меча си в гърдите на втората жена. Третата се оказа по-умна и го замери с голям камък. Той едва успя да вдигне щита си и камъкът го разтресе. Жената вдигна втори камък, но мъжете му връхлетяха и тя падна под мечовете им.

Закълцаха я яростно с мечовете си. Нямаше нужда да са толкова усърдни, но някои Чеда имаха странни представи за способностите на Айез Седай. Веднъж Лейрд бе отрязал главата на една жена от Шара, за да я зарови отделно от тялото. Иначе щяла да се съживи на следващото пълнолуние.

Докато мъжете кълцаха другите два трупа, Голевер се приближи и каза ухилено:

- Светлината да ме изгори, ако това не е най-чудесната работа, която сме вършили някога, милорд Капитан-командир!

- Просто трябва да я свършим, Чедо Голевер - отвърна Галад.

- Ще ми се да я вършехме по-често! _Ей за това_ са чакали Чедата столетия. Вие пръв ни я дадохте. Светлината да ви освети, Галад Дамодред. Светлината да ви освети!

- Светлината дано освети ден, когато хората да не трябва да убиват изобщо - каза уморено Галад. - Не е хубаво да се радваш на смъртта.