Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Трябва да се върнеш обратно горе — прошепна му Крадла. — Това може да бъде опасно.
— О, да се промъкнеш в проклетия кралски дворец е опасно? Благодаря ти. Не го бях разбрал.
— Сериозна съм — отрони Крадла и надникна от килера. — Върни се горе и си тръгни, щом Хукин се върне. Той ще ме изостави на мига, а може би и тебе.
Освен това тя не искаше да бъде страхотна, докато Недодялко е наблизо. Това водеше до въпроси. И до слухове. Мразеше и едното, и другото. Поне сега ѝ се щеше да може да остане за малко някъде, без да бъде принудена да бяга.
— Не — тихо рече Недодялко. — Ако ще крадеш нещо хубаво, и аз искам част от него. Може би тогава Хукин ще престане да ме оставя и да ми дава лесната работа.
Аха. Значи имаше някаква смелост.
Премина прислужница, помъкнала голям, препълнен поднос с чинии. От понеслите се ухания на храната стомахът на Крадла се сгърчи. Храна за богаташи. Толкова вкусна.
Крадла я изгледа как върви, а после се измъкна от килера и я последва. С Недодялко подире и това щеше да бъде трудно. Чичо му го бе обучил достатъчно добре, но да се придвижваш незабелязан из препълнена сграда не беше лесно.
Жената отвори скрита в стената врата. Коридори за прислугата. Крадла я зърна как се затваря, изчака няколко удара на сърцето, отвори я и се шмугна напред. Тесният проход бе зле осветен и миришеше на току-що пренесената храна.
Недодялко влезе след Крадла, после тихо затвори вратата. Слугинята изчезна зад някакъв ъгъл пред тях — в двореца трябва да имаше сума ти такива ходници. Зад Крадла върху касата на вратата изникна Усукания — тъмнозелена, плесенообразна лиана, която покри вратата, а после и стената до нея.
Той образува лице посред ластарите и кристалните петна, а после поклати глава.
— Твърде тясно? — попита Крадла.
Той кимна.
— Тук вътре е тъмно. Трудно ще ни видят.
— Трептения по пода, господарке. Някой идва насам.
Тя погледна с копнеж по посока на прислужницата с храната, после се пъхна покрай Недодялко, отвори вратата и отново излезе в главния коридор.
Недодялко изруга.
— Ти изобщо разбираш ли какво вършиш?
— Не — отвърна тя и зави покрай някакъв ъгъл в широк коридор, осветен от лампи с жълти и зелени скъпоценни камъни. За нещастие, право към нея вървеше прислужник в корава дреха в черно и бяло.
Недодялко изскимтя притеснено и се изстреля обратно зад ъгъла. Крадла се изправи, сключи ръце зад гърба и тръгна напред.
Тя подмина мъжа. Униформата му показваше, че е важен като за прислужник.
— Хей, ти! — изстреля той. — Какво значи това?
— Господарката иска малко сладкиш — отговори Крадла и издаде брадичка напред.
— О, в името на Яезир. Храната се поднася в градините! Там има сладкиши!
— Не каквито трябва — обясни Крадла. — Господарката иска сладкиш с плодове.
Човекът вдигна ръце.
— Кухните са натам в обратната посока — рече той. — Опитай да убедиш готвачката, макар че вероятно ще ти отсече ръцете, преди да приеме поредната извънредна поръчка. Проклети селски писари! Предполага се исканията за особена храна да се изпращат предварително, със съответните молби!
Той се изнесе и остави Крадла да го гледа, скръстила ръце зад гърба.
Недодялко се промъкна покрай ъгъла.
— Мислех си, че сме мъртви.
— Не бъди глупав — отвърна му Крадла и забърза по коридора. — Това още не е опасната част.
В другия край коридорът се пресичаше с друг коридор — със същия килим по средата, с бронзови стени и светещи метални лампи. От отсрещната страна се намираше врата и под нея не излизаше светлина. Крадла погледна и в двете посоки, после се стрелна към вратата, открехна я, надзърна и махна на Недодялко да влезе с нея.
— Трябва да вървим право по този коридор навън — прошепна той, щом тя безшумно притвори вратата. — Оттук ще намерим везирското крило. Вероятно е празно, понеже всички ще са в крилото на Главния и ще обсъждат.
— Ти познаваш разположението на двореца? — попита тя и коленичи в почти пълния мрак до вратата. Бяха в нещо като малка приемна, с няколко покрити стола и масичка.
— Да — рече Недодялко. — Запомних картите на двореца, преди да дойдем. Ти не ги ли запомни?
Тя сви рамене.
— Веднъж съм бил тук — продължи Недодялко. — Гледах как Главният спи.
— К’во?
— Той е всеобщ — обясни Недодялко. — Принадлежи на всички. Можеш да участваш в жребий за това да дойдеш и да го гледаш, докато спи. Всеки час пускат хора.
— Какво? На някакъв особен ден или нещо такова?