Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Доверие! — презрително повтори тя.
Той не обърна внимание на това и продължи:
— … и няма да крия истината. Аз от самото начало разбрах, че вие не изпитвате любов към мистър Домби. Та нима е възможно да се породи любов между двама толкова различни хора? А после видях, че в душата ви възникват по-силни чувства от равнодушието. Та как би могло да бъде другояче при вашето положение? Но можех ли аз да си позволя дързостта да ви разкрия това, което знаех?
— А подобаваше ли ви, сър — рече тя, — да се преструвате, че сте уверен в противното, и нагло да ми го подчертавате всеки ден?
— Да, мадам — уверено отвърна той. — Ако не се бях държал така, сега нямаше да разговаряме по този начин. Аз предвидих — кой би могъл по-добре от мен да предвиди, след като никой не познава мистър Домби така, както аз го познавам, — че при положение, че вие не се окажете така отстъпчива и покорна по характер, каквато бе първата мисис Домби, което не допусках…
Високомерната й усмивка му даде основание да си помисли, че може да повтори последните думи.
— Казах, което аз не допусках… аз предвидих, че по всяка вероятност ще настане време, когато едно такова разбирателство, до което стигнахме, ще се окаже полезно.
— Полезно за кого, сър? — попита тя презрително.
— За вас. Няма да добавя — и за себе си, тъй като чувствувам, че трябва да се въздържа дори от тази умерена похвала спрямо мистър Домби — която искрено бих могъл да изкажа, — за да не изрека нещо неприятно за тази, чието отвращение и презрение са толкова големи! — изразително рече той.
— Честно ли е от ваша страна, сър — каза Едит, — да споменавате за „умерена похвала“ и дори за него да говорите с такъв пренебрежителен тон, след като сте негов пръв съветник и ласкател?
— Съветник — да — съгласи се Каркър. — Но не и ласкател. Боя се, че трябва да си призная за своята резервираност. Нашите интереси и удобства обаче ни задължават да изразяваме чувства, които не изпитваме. Всеки ден ние ставаме свидетели на съдружия поради интересите и удобствата, на дружби поради интересите и удобствата, на сделки поради интересите и удобствата, на бракове поради интересите и удобствата.
Тя захапа кървавочервените си устни, но продължи да го наблюдава сурово.
— Мадам — рече той и седна на един стол близо до нея с най-дълбока почтителност, — защо трябва да се колебая при своята голяма преданост към вас дали трябва да ви говоря открито? Естествено е една жена, надарена с такива качества като вас, да счита, че е възможно да моделира в някои отношения характера на мъжа си и да го промени за добро.
— Аз не считах това за естествено, сър — отговори тя. — Никога не съм имала такива надежди и намерения.
Гордото, дръзко лице показваше, че то твърдо отхвърля маската, която той му предлага, и е готово смело да се разкрие, проявявайки пълно безучастие в какъв облик ще се прояви пред човек като него.
— Естествено е било поне — продължи той — да считате, че е напълно възможно да живеете с мистър Домби в качеството на негова съпруга, като едновременно не му се подчинявате, нито пък влизате в остри сблъсъци с него. Но, мадам, когато сте разсъждавали по този начин, вие не сте познавали мистър Домби (както сама се убедихте след това). Вие не сте знаели колко придирчив и колко горд е той или пък, ако разрешите да отбележа, до каква степен е роб на собственото си величие и как се движи, впрегнат в собствената си триумфална колесница подобно товарен кон, без да му идва наум, че товарът му го следва и трябва да се тегли, премазвайки всичко.
Злобно наслаждавайки се на тази самонадеяност, той продължи, а зъбите му проблеснаха:
— Мистър Домби действително не е способен да се отнесе с истинско внимание нито към мен, нито към вас. Сравнението е извънредно крайно — умишлено избрах такова, — но отговаря на истината. Мистър Домби, ползувайки се с неограничена власт, ме помоли — вчера сутринта чух това лично от него — да бъда негов посредник помежду ви, тъй като той знае, че аз не съм ви приятен и възнамерява чрез мен да ви накаже за вашето непокорство. Освен това смята, че аз, платеният му слуга, съм посредник, който, като бъде приет, ще накърни достойнството не на дамата, с която имам честта да разговарям, тъй като тя не съществува в съзнанието му — а на неговата съпруга, която е част от самия него. Можете да си представите колко малко се съобразява с мен, как изобщо не допуска възможността, че и аз мога да имам свои чувства и съображения, когато открито ми съобщава, че ми се възлага подобно поръчение. Вие знаете какво безразличие проявява към вашите чувства, заплашвайки ви с подобен посредник. Вие, разбира се, не сте забравили, че той постъпи така.