Съдбовният кораб [bg]

Тогава нечий глас достигна до нея, боботещ над водата, и накара косъмчетата по врата ѝ да настръхнат.

— Ей, Вивачия! Кой държи Кенит?

Тя се обърна бавно, през нея пробяга ледена тръпка. Беше глас от гроба. Гласът на Парагон се устреми над водата, както никой човешки глас не би могъл. Алтея погледна към него, после погледна отново. Беше Парагон. Очуканият жив кораб с импровизирания си такелаж носеше табелката с името на Парагон, но фигурата беше на млад мъж с открито изражение, без брада, с коса, вързана в бойна опашка. Тогава мерна златна жена, стояща на палубата точно зад фигурата, която махаше с две ръце в необуздан поздрав. За момент, докато наблюдаваше приближаването им, всички други мисли и страхове бяха забравени. Не можеше да види Брашън; нямаше как да бъде сигурна, че и той е жив, но внезапно почувства, че трябваше да е така. Очите на Парагон бяха затворени и той плаваше с ръце, протегнати слепешката напред. Това сви сърцето ѝ. Беше както се бяха опасявали. Янтар го беше преправила, но това не бе върнало зрението му. Бяла змия проряза водата пред носа му.

— Те са живи! — Ненадейно до нея се оказа Джек, подскачаща нагоре-надолу и тупаща я по гърба с окървавен юмрук. Беше смущаващо, но и прекрасно да бъде повдигната и завъртяна от по-едрата жена, докато Джек надаваше радостен вой.

— Хей, Парагон! — извика отчаяно Вивачия. — Ето там, онзи кораб, Кенит е на борда му. Те ще го убият, Парагон, ще го убият! — Тя посочи трескаво и безполезно над водата. Собствената ѝ котва тъкмо се надигаше от калта.

Викът ѝ се понесе и към Мариета и Мотли. Алтея видя как измениха курса към Вивачия, за да се отправят след джамаилския кораб, който бягаше към сигурността на флотата си.

Но Парагон вече беше в ход и волята на жив кораб го тласкаше толкова, колкото и вятърът в платната му. Той неестествено набра скорост. Даже и екипажът на Вивачия, запознат с особеностите на живите кораби, извика от изумление, щом той мина покрай тях. Алтея зърна Брашън, който тичаше по палубите на Парагон с Клеф по петите си. При вида му, сърцето ѝ се събуди за живот в гърдите ѝ. Тогава Парагон ги отмина и им показа кърмата си. Алтея стоеше втренчена, скована от радост.