![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
Във всяко нейно докосване имаше привързаност. Не можеше да я вини. Сатрапът, с неговото бледо, патрицианско лице и господарски порядки беше далеч по-подходяща партия за Малта Вестрит, отколкото един люспест и очукан Дъждовник. С жегване си спомни, че мъжът беше споделил с нея първия танц на представителния ѝ бал. Дали сърцето ѝ не бе започнало да тупти за него още тогава? Тя се премести, за да застане зад стола на сатрапа и фамилиарно постави ръце на облегалката. Изпитанията, през които бяха преминали заедно, несъмнено ги бяха сближили. Кой мъж би могъл да устои за дълго на чара и красотата на Малта? Без съмнение сатрапът изпитваше и дълбока благодарност; сам не би могъл да оцелее.
Рейн се чувстваше сякаш сърцето му бе изчезнало от гърдите, оставило зееща дупка подире си. Нищо чудно, че бе избягала от него. Преглътна тежко. Дори не бе отправила и една приветствена дума към него, даже и като към приятел. Дали се боеше, че ще я накара да удържи на обещанието си? Дали се боеше, че ще я унижи пред сатрапа? Той се къпеше в болката, породена от гледката на двамата. Никога повече нямаше да бъде негова.
Алтея бе помогнала на племенницата си да вдигне тежкия стол на бака. Самата тя го намираше за глупаво представление, не виждаше смисъл в нищо от това. Всички бяха пленени от нелепата и опасна демонстрация на сила на Кенит. Тя наблюдаваше как Малта сваля мокрия плащ от раменете на сатрапа и го увива на топло в новия. Вдигна качулката високо, сякаш мъжът беше Силдин. След като той седна на импровизирания си трон, тя дори подви наметката по-плътно около краката му. Болеше я да гледа как Малта изпълнява подобна смирена служба. Още по-лошо я жегна леката подла усмивка на лицето на Кенит, докато наблюдаваше цялото представление.
Заля я вълна на толкова гореща омраза, че придаде червеникав оттенък на зрението ѝ. Тя действително се задъха, щом ноктите ѝ се забиха дълбоко дланите ѝ. Облегна се назад върху парапета на кораба и се съсредоточи върху това да позволи на усещането да мине през нея.
— Толкова силно искаш да го убиеш — тихо отбеляза корабът. Коментарът изглеждаше предназначен само за нея, но Алтея видя как Кенит леко се извърна при думите. Повдигна вежда в лек, присмехулен въпрос.
— Да, искам. — Тя му позволи да разчете думите по устните ѝ.
Кенит леко и тъжно поклати глава. После насочи вниманието си обратно към малък кораб, който неотклонно напредваше към тях. Носеше се мудно през смрачаващия се следобед. Кенит се зачуди дали е понесъл някакви щети от змийската атака. Ред впечатляващо облечени мъже стояха на палубата му и се взираха към тях. Повечето от тях изглеждаха едри под богатите си мантии. Моряци стояха в готовност да помогнат на по-видните от тях да се прехвърлят на Вивачия. Устните му се изкривиха в усмивка. Щеше да бъде забавно, ако корабът започнеше да потъва, докато бяха борд до борд.
— Може би трябваше да се преоблека за повода — високо изтъкна на Ета. — Така разкошно, както нагиздихме нашия сатрап. Може би всичко, което те признават, е облеклото. — Той скръсти ръце на гърдите си и се ухили очаквателно. — Хвърли няколко въжета, Джола. Да видим какъв улов ще ни донесат.
— Ето ги — продължи да говори полугласно на сатрапа Малта. — Стой изправен и величествен. Разпознаваш ли някои от тях? Мислиш ли, че са ти верни?
Той безмълвно огледа благородниците си.
— Познавам цветовете на стария лорд Криат. Той беше най-възторжен от моето пътуване на север, но въпреки това отказа да се присъедини към мен, защото морските пътешествия му причинявали болки в ставите. Въпреки всичко обаче виж колко лесно прекосява на нашата палуба и колко изправено стои. Почти не се нуждае от мъжа, който го превежда отсреща. Петият мъж, онзи, който сега идва насам, носи цветовете на дома Фердио, но лорд Фердио е дребен, слаб мъж. Това трябва да е някой по-набит, по-висок негов син. За другите… не мога да кажа. Така добре са се закачулили и са нахлупили шапки, яките им са вдигнати толкова високо, че едва виждам лицата им…
Малта го заподозря миг преди всеки друг. Тя погледна покрай мъжете, които се качваха на борда на Вивачия. На палубата на другия кораб моряците помагаха на водачите си да прекосят. Много враждебни, гледащи кръвнишки моряци, всички покрити с плащове заради студения ден. Твърде много?