Съдбовният кораб [bg]

Стаята беше каквато я помнеше още от времето на дядо ѝ като капитан на Вивачия. Погледна измъчено към познатата мебелировка. С претенциозен жест, Ета отвори богато резбован кедров сандък. Беше подреден с дрехи от разкошни и колоритни платове. Във всеки друг момент Малта щеше да бъде завладяна от завист и любопитство. Сега стоеше и се взираше невиждащо през стаята, докато Ета ровеше из него.

— Ето. Това ще свърши работа. Ще му е голямо, но ако го сложим да седне на стол, никой няма да забележи. — Тя измъкна тежко алено наметало, поръбено с черни, лъскави мъниста. — Кенит каза, че е твърде натруфено, но аз продължавам да мисля, че ще изглежда много добре в него.

— Несъмнено — съгласи се безизразно Малта. Тя лично не смяташе, че има значение как се облича един изнасилвач веднъж щом узнаеш какъв е.

Ета се изправи, богатият плат висеше на дипли на ръката ѝ.

— Качулката е поръбена с кожа — отбеляза тя. Ненадейно попита: — Какво си мислиш?

Нямаше смисъл да запраща остри думи срещу тази жена. Уинтроу беше казал, че Ета знае какъв е Кенит. Някак се беше примирила с това. Коя беше тя, че да критикува предаността на Ета? Вероятно намираше Малта за също толкова малодушна заради службата ѝ на сатрапа.

— Чудех се дали Кенит е обмислил това. Вярвам, че съюз от джамаилски благородници е искал сатрапа да умре в Бингтаун, за да могат да набедят Търговците за смъртта му и да ограбят града ни. Дали благородниците в тази флота от кораби са верни на сатрапа и възнамеряват да го спасят? Или са предатели, надяващи се да приключат започнатото в Бингтаун? Да набедят Пиратските острови както Бингтаун. Или и двете. — Тя свъси вежди замислено. — Може да имат по-голям интерес да предизвикат Кенит да убие сатрапа, вместо да го спасят.