![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Това е Бала — обясни Хеук. — Тя е причината, задето още си жив.
— Вярно? Е, аз съм причината тя все още да е жива!
Оросените от пот дебели ръце на жената се разтресоха, докато тя се смееше гърлено, и Наит прималя от желание.
— Добре казано, войнико. Виждам, че бойният ти дух е запазен. Добре — ще ти трябва. Накратко — аз съм изтощена. Аз спирах, отклонявах и притъпявах усилията на маговете Обетници да превърнат този склон в едно дълго поле на смъртта през цялата дълга вечер. Сега обаче приключих. Край. Смятах, че мога нещо — че мога да се опра дори на Тайсхрен, но сега виждам, че трябва да се изтегля, а по-рано той самичък заставаше срещу тези, че и повече. Хеук ще застане вместо мен тука.
За голямо притеснение на Наит тя вдигна ръка за тишина.
— Дори и половината от това, което ми е било показано, да е вярно, вие сте в добри ръце. Всъщност, ако нещо от подозираното от мен е вярно, аз откровено се радвам да си тръгна. И така, войнико. От смаяния ти поглед виждам, че си втрещен от срещата ни. За мен би било удоволствие да остана и да те поизмъча с недостъпността си, но това ще почака, докато се видим отново.
Тя затвори ветрилото си с високо изщракване, подобно на прибиране на меч в ножницата, и изчезна. Наит зяпаше празната отъпкана трева. Такъв ми бил късметът. Да срещна жената на мечтите си в деня, в който ще умра. Той коленичи и допря ръка до земята там, където тя беше седяла. Мястото бе топло на пипане. Господарке, нека я срещна още веднъж!
Хеук се прокашля.
— Видя я значи.
Наит се обърна към него.
— Да, видях я!
— Добре. Огледай се. Какво още виждаш?
Наит искаше да каже на стареца да се затъкне, ала с не особено голямо желание хвърли поглед на полето. През тъмнината на сгъстяващия се здрач се движеха светлини — ярки светещи фигури сред ония, които тичаха и се биеха.
— Виждам хора, които целите светят.
— Добре. Сега притежаваш малко от таланта. Кръвта ти го даде, както го даде на всички останали в окопите долу. Можеш да видиш всеки с действаща магия от Лабиринт. Слизай долу сега и използвай каменомета, за да ги отвееш при Гуглата.
Наит нямаше нужда от обяснение за предимствата от това. Той хвана мешката си и се затича по склона:
— Кибб! Зареждайте звяра!
В последните си нареждания Ласийн бе много строга — не влизайте в имперския павилион. Няма значение какво става. Въпреки че бе изключително изкушен да отмести плътните слоести завеси и да надникне вътре, Опосум се удържа. Няма смисъл да се предлагам като цел за нищо, което дебне скрито вътре. Факли осветяваха външния му периметър, а на стража един през друг стояха редовни малазански войници. Нито пристигаха, нито потегляха вестоносци или слуги. Опосум гледаше — както и преди — наполовина скрит от воали Мокра и наклонени сенки на Мийнас. Нощта идваше и се сгъстяваше. Той щеше да чака. Най-накрая някой достоен за вниманието му щеше да стори грешка; тогава той щеше да удари.
Междувременно се забавляваше, като си представяше какво ли става вътре. Хавва Гулен беше ли изтъкала множество слоеве от защити и задействани от някой Лабиринт капани за нападателите? Боговете знаеха, че тя не изглеждаше способна на нищо друго; той не бе виждал мръсната й сплъстена коса или изпоцапаните одежди откак бяха дошли. Може би Забулените вече я бяха отнесли. Как можеха да разберат? Във всеки случай той можеше да чака. Командирите на Ръце имаха заповедите си — всичко се свеждаше до не повече от това да заловят всеки изолиран Обетник и да го унищожат. Какво повече можеха да направят? Ласийн бе наредила никакви Нокти да не остават с нея. Много добре. Кой беше той да изразява несъгласие? Всъщност технически той не беше с нея, нали? Гледаше от безопасно разстояние. Случеше ли се нещо неблагоприятно… е, щеше да се наложи някой да направи крачката и да поеме нещата…
Движение на плътните наслоени платове накара Опосум да приклекне. Отвътре се донесе вик — нечовешки, гъргорещ, затихващ до страшен агонизиращ хленч. Опосум изтърча към павилиона. Стражата се отдръпваше с извадени мечове, докато нещо се измъкваше изпод прикованите в земята краища на плата. Демон — крайниците и ноктестите му ръце бяха усукани, почти разтопени. Димящи язви разяждаха рошавата му козина. Зад него оставаха следи от сукървица и червена пръст, сякаш изрината от павилиона. Опосум коленичи и докосна странния ръждивочервен прах. Разтърка го между палеца и показалеца на облечената си в ръкавица ръка. Гладък като тебешир.