Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Пътната такса беше платена, Дейви размаха поводите и каретата продължи към Арката.
Заваля сняг. Влажен вятър брулеше стените на каретата и я караше да се клатушка, проникваше през всяка дупка и пролука и вледеняваше раменете, носовете и краката на пътниците. Мистър Норел не се чувстваше по-уютно от факта, че Ласелс беше в много особено настроение. Той беше въодушевен, почти ликуваше, макар че мистър Норел не можеше да проумее защо. Когато вятърът виеше, Ласелс се смееше, сякаш подозираше, че вятърът иска да го уплаши, и държеше да му покаже, че не се страхува.
Той забеляза, че мистър Норел го наблюдава, и каза:
— Напоследък много мислих. Какво толкова е станало? Ние с вас, сър, бързо ще надвием Стрейндж въпреки всичките му трикове. Тези министри са като стари баби! Отвращават ме! Толкова шум за един луд! Смешно ми е само като си помисля. Разбира се, Ливърпул и Сидмаут са най-лошите! Години наред не смееха да си покажат носа навън, защото се страхуваха от Бонапарт, а сега Стрейндж ги ужасява само с факта, че е полудял.
— O, грешите! — заяви мистър Норел. — Наистина! Заплахата от Стрейндж е огромна — Бонапарт е нищо в сравнение с нея. Но вие не ми казахте какво пише Дролайт. Много бих искал да видя писмото му. Ще кажа на Дейви да спре при „Ейнджъл“ в Хадли и тогава…
— Но то не е у мен. Оставих го на „Брутън Стрийт“.
Ласелс се засмя.
— Мистър Норел! Не се тревожете! Не ви ли казах, че няма значение? Спомням си писмото съвсем точно.
— Какво пише в него?
— Че Стрейндж е луд и е пленник на вечния мрак — все неща, които вече знаем. И…
— Как се проявява лудостта му? — попита мистър Норел. Кратко мълчание.
— Предимно в говорене на безсмислици. Но той и преди го е правил, нали? — Ласелс се разсмя. После забеляза физиономията на мистър Норел и продължи по-сериозно: — Дрънка безсмислици за дървета, камъни, Джон Ъскглас и… — той се огледа в търсене на вдъхновение — невидими кочияши. А, да! Това ще ви се стори забавно! Държи у себе си пръсти от ръцете на няколко венециански девойки. Откраднал ги е! И крие тези откраднати пръсти в малки кутийки!
— Пръсти! — тревожно възкликна мистър Норел. Това като че ли пораждаше у него неприятни асоциации. Той се замисли за момент, но не можа да си спомни нищо. — Дролайт описва ли мрака? Казва ли нещо, което може да ни помогне да го разберем?
— Не. Срещнал се е със Стрейндж и Стрейндж му е предал съобщение за вас. Казал е, че идва. Това е същината на писмото.
Те потънаха в мълчание. Мистър Норел задряма, без да иска, но насън няколко пъти чуваше как Ласелс си мърмори нещо в тъмното.
В полунощ смениха конете в „Хейкок Ин“ в Уансфорд. Ласелс и мистър Норел седнаха в общия салон — голяма просто обзаведена стая с ламперия по стените, под, посипан с пясък, и две големи камини.
Вратата се отвори и влезе Чайлдърмас. Той отиде право при Ласелс и се обърна към него със следните думи:
— Лукас казва, че имате писмо от Дролайт, в което той описва какво е видял във Венеция.
Ласелс леко обърна глава, но не погледна Чайлдърмас.
— Може ли да го видя?
— Оставих го на „Брутън Стрийт“.
Чайлдърмас се изненада.
— Добре тогава — каза той. — Лукас може да го донесе. Ще му наемем кон. Ще ни настигне, преди да сме наближили Хъртфю.
Ласелс се усмихна.
— Казах „Брутън Стрийт“, но знаете ли, не съм сигурен, че е там. Мисля, че може да съм го забравил в странноприемницата в Чатъм, където чаках Дролайт. Сигурно са го изхвърлили.
Той отново се обърна към огъня.
Чайлдърмас го изгледа намръщен. После излезе от стаята.
Един прислужник дойде да съобщи, че в двете стаи, приготвени за господата, има топла вода, кърпи и всичко необходимо, за да могат мистър Норел и мистър Ласелс да се освежат.
— В коридора е тъмно като в рог — весело добави той, — затова ви запалих по една свещ.