Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Странно, но Ласелс не беше идвал досега в абатството Хъртфю. В миналото, когато Дролайт идваше в Хъртфю, Ласелс винаги се извиняваше с предварително уговорен ангажимент. За него престоят в селска къща в Йоркшир беше равносилен на престой в чистилището. В най-добрия случай той си представяше Хъртфю като подобие на собственика си — прашно, старомодно и склонно към дълги навъсени мълчания; в най-лошия — олющена от дъждовете ферма насред зловещо тъмно тресавище. Ласелс с учудване установи, че Хъртфю не е нито едното, нито другото. Там нямаше никаква готика. Къщата беше модерна, елегантна и уютна, а слугите съвсем не бяха недодяланите селяни от неговото въображение. Всъщност те бяха същите слуги, които се грижеха за мистър Норел на „Хановер Скуеър“. Тези хора бяха обучени в Лондон и добре познаваха вкусовете на Ласелс.

Но в къщата на всеки магьосник има странни неща и абатството Хъртфю, на пръв поглед така уютно и елегантно, бе построено по толкова объркан план, че човек не можеше да стигне от единия край на къщата до другия, без да се изгуби. След закуската Лукас съобщи на Ласелс, че в никакъв случай не бива да се опитва да ходи в библиотеката сам, единствено в компанията на мистър Норел или Чайлдърмас. Това — обясни Лукас — е основното правило на къщата.

Естествено, Ласелс нямаше намерение да се подчинява на подобна забрана, съобщена му от слуга. Той разгледа източната част на къщата и намери обичайната подредба от всекидневна, трапезария и гостна — но не и библиотека. Това го накара да заключи, че библиотеката се намира в неизследваната западна част. Той тръгна натам и след малко се върна в стаята, от която беше тръгнал. Като помисли, че е завил в погрешен коридор, Ласелс направи втори опит. Този път се озова в едно от кухненските помещения, където мръсно сополиво слугинче първо си избърса носа с опакото на ръката, а после със същата тази ръка захвана да мие тенджерите. По който и път да тръгнеше, Ласелс неизбежно се озоваваше или в гостната, или в кухненското помещение. Гледката на малката слугиня му дотегна неимоверно, а и тя като че ли не се радваше да го види. Но макар че изгуби цялата си сутрин в безплодни опити да стигне до библиотеката, нито веднъж не му хрумна да отдаде този неуспех на нещо друго освен на странната йоркширска архитектура.

През следващите три дни мистър Норел се стараеше да прекарва колкото може повече време в библиотеката. Всеки път, когато срещнеше Ласелс, той неизбежно го засипваше с оплаквания по адрес на Чайлдърмас, а Чайлдърмас му досаждаше с молби да потърси с магия писмото на Дролайт. Накрая мистър Норел предпочете да отбягва и двамата.

Той не им сподели нищо за разкритията, които бе направил напоследък и които силно го бяха смутили. Още от раздялата си със Стрейндж мистър Норел редовно извикваше видения с цел да установи какво прави съперникът му. Но все не успяваше. Една нощ преди около четири седмици той не можеше да заспи. Стана и направи магията. Видението не беше съвсем ясно, но мистър Норел успя да види как Стрейндж прави магии в мрака. Той се поздрави за успешното преодоляване на защитните магии на ученика си и в този момент осъзна, че всъщност вижда себе си в собствената си библиотека. Продължи да опитва. Използваше различни варианти на заклинания. Наричаше Стрейндж по всевъзможни начини. Нищо не се променяше. Мистър Норел беше принуден да заключи, че английската магия вече не прави разлика между него и Стрейндж.