Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Тази нощ на никого в дома на „Хановер Скуеър“ не беше разрешено да си легне и на сутринта всички бяха уморени и изнервени.

— Но защо изобщо чакаме? — питаше Чайлдърмас. — Каква полза мислите, че ще има от него, когато дойде Стрейндж?

— Аз имам голямо доверие на мистър Ласелс. Знаеш, че е така. Сега той е единственият ми съветник.

— Все още имате мен — отбеляза Чайлдърмас.

Мистър Норел бързо примигна с малките си очички. Малко му оставаше да каже: „Но ти си само слуга.“ Той замълча.

Но Чайлдърмас като че ли разбра, изпъшка от досада и се отдалечи.

В шест вечерта вратата на библиотеката се отвори и влезе Ласелс. Изглеждаше както никога досега: косата му беше разрошена, шалчето му — мръсно от прах и пот, а палтото и ботушите му бяха опръскани с кал.

— Прави бяхме, мистър Норел! — извика той. — Стрейндж идва!

— Кога? — попита мистър Норел пребледнял.

— Не знам. Не е бил така любезен да ни съобщи тези подробности, но трябва час по-скоро да потеглим към абатството Хъртфю!

— Можем да тръгнем веднага. Всичко е готово. Значи сте се срещнали с Дролайт? Той тук ли е? — мистър Норел наклони глава встрани, за да види дали Дролайт не стои зад Ласелс.

— Не, не го видях. Чаках го, но той така и не дойде. Не се бойте, сър (мистър Норел се канеше да го прекъсне). Получих писмо от него. Разполагаме с всички необходими сведения.

— Писмо! Може ли да го видя?

— Разбира се! Ще имаме достатъчно време за това по пътя. Трябва да тръгваме. Не бива да се бавим заради мен. Нуждите ми са скромни, каквото нямам, мога да мина и без него.

Това беше малко странно. Нуждите на Ласелс никога не бяха скромни. Те бяха безбройни и трудни за задоволяване.

— Хайде, хайде, мистър Норел. Размърдайте се. Стрейндж идва! Той излезе от стаята. По-късно мистър Норел научи от Лукас, че Ласелс дори не поискал вода да се измие или питие да се освежи. Просто се качил в каретата, седнал в ъгъла и зачакал.

В осем вечерта те пътуваха към Йоркшир. Мистър Норел и Ласелс седяха в каретата, Лукас и Дейви — на капрата, а Чайлдърмас яздеше отстрани. На бариерата в Айлингтън Лукас спря да плати. Въздухът миришеше на сняг.

Мистър Норел се загледа в ярко осветената витрина на един магазин. Магазинът беше изискан, грижливо подреден, с модни столове за клиентите: всъщност толкова изискан, че не беше ясно какво се продава в него. На един стол бе сложена купчина пъстроцветни неща, но дали бяха шалове, платове за рокли или нещо друго — мистър Норел не можеше да определи. В магазина имаше три жени. Едната беше клиент — елегантна, стилно облечена дама с жакет като от униформа на хусар, поръбен с кожички и шнурове. На главата й имаше спретната кожена шапка и тя непрекъснато я докосваше, сякаш се боеше да не падне. Продавачката беше по-дискретно облечена в непретенциозна тъмна рокля, а малката й помощничка гледаше почтително и нервно присядаше в реверанс всеки път, щом някой я погледнеше. Елегантната дама и продавачката не се занимаваха с търговия: те оживено разговаряха и се смееха. Тази сцена беше много далеч от обичайните интереси на мистър Норел, но го развълнува по начин, неразбираем за него. Той неволно се замисли за мисис Стрейндж и лейди Поул. После нещо прелетя между него и веселата сцена — нещо като тъмно петно. Мистър Норел си каза, че това е гарван.