Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— Какво? — кресна Ласелс. — Човекът ви е предложил да се биете и вие сте избягали! Нямате ли поне капка чест? Нямате ли срам? Болнаво лице, мъртвешки очи, неизвестен силует на прозореца! — той изсумтя презрително. — Това са само извинения за малодушието ви!

Чайлдърмас трепна, сякаш някой го беше ударил, и се приготви да каже нещо грубо в отговор, но мистър Норел го прекъсна:

— Тъкмо обратното! Добре е направил, че е тръгнал час по-скоро. На такива места винаги има повече магия, отколкото изглежда. Някои феи се забавляват с битки и смърт. Не знам защо. Готови са да положат неимоверни усилия, за да си осигурят подобни развлечения.

— Моля, мистър Ласелс — каза Чайлдърмас, — ако това място толкова ви привлича, вървете! Не стойте тук заради нас.

Ласелс погледна замислен полето и дупката в плета, но не помръдна.

— Може би гарваните не ви харесват? — попита Чайлдърмас с леко подигравателен тон.

— Че на кого му харесват! — възкликна мистър Норел. — Какво търсят тук? Какво означават?

Чайлдърмас сви рамене.

— Някои хора смятат, че те са част от мрака, който обгражда Стрейндж, че по някаква причина той го е превърнал в птици и ги е изпратил в Англия. Други мислят, че гарваните предвещават завръщането на Джон Ъскглас.

— Джон Ъскглас. Разбира се — обади се Ласелс. — Първата и последната мисъл на вулгарните умове. Каквото и да стане, причината винаги е Джон Ъскглас! Струва ми се, мистър Норел, че е време за нова статия в „Приятелите на английската магия“, с която да изобличим този джентълмен. Какво да напишем? Че не е християнин? Че не е англичанин? Че е демон? Някъде имах списък със светците и архиепископите, които са го заклеймили. Лесно бих могъл да съчиня нещо.

Мистър Норел изпитваше видимо неудобство. Той хвърляше нервни погледи към тъксфордския кочияш.

— На ваше място, мистър Ласелс — каза тихо Чайлдърмас, — щях да говоря по-предпазливо. Намирате се на север. В страната на Джон Ъскглас. Градовете, селата и абатствата ни са построени от него. Законите ни са изковани от него. Той е в умовете и сърцата ни, името му е на устата ни. Ако сега беше лято, щяхте да зърнете килим от малки синкаво-бели цветчета под всеки жив плет. Наричаме ги монетите на Джон. Когато времето е необичайно за сезона и зиме е топло, а лете вали дъжд, хората на село казват, че Джон Ъскглас пак се е влюбил и е захвърлил работата си171. А когато едно нещо е сигурно, казваме, че то е като камъче в джоба на Джон Ъскглас. Ласелс се разсмя.

— Мистър Чайлдърмас, далеч съм от намерението да омаловажавам причудливите ви народни поверия. Но, съгласете се, едно е да плащаме дан на историята и съвсем друго — да говорим за завръщането на крал, сред чиито съюзници и сюзерени е самият Луцифер! Никой не иска това, нали? Освен неколцина йоанити и луди.

— Аз съм северняк, мистър Ласелс — каза Чайлдърмас. — Нищо не би ме зарадвало повече от завръщането на моя крал. Това е нещо, за което съм мечтал цял живот.

Когато пристигнаха в абатството Хъртфю, наближаваше полунощ. Нямаше и следа от Стрейндж. Ласелс си легна, но мистър Норел тръгна да обикаля къщата и да проверява състоянието на някои магии, които беше направил още преди време.