Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— Това заклинание не действаше почти от четиристотин години — каза мистър Норел. — Уотършип го отбелязва в „Попарена феина гора“ сред магиите, които е правил успешно на младини и които след двадесетата му година са се оказали напълно безсилни!

— Вашите изключителни умения… — започна Ласелс.

— Моите изключителни умения нямат нищо общо с това! — отсече мистър Норел. — Не мога да правя магия, която си е отишла. Магията се завръща в Англия. Стрейндж е намерил начин да я върне.

— Значи съм бил прав, нали? — заяви Ласелс. — И наша главна задача е да му попречим да дойде в Англия. Успеем ли в това, лорд Ливърпул ще ни прости много други неща.

Мистър Норел се замисли.

— Мога да му попреча да дойде по море — каза той.

— Отлично! — възкликна Ласелс, но нещо в изказването на мистър Норел го накара да се сепне. — Е, няма вероятност да дойде по друг начин. Не може да долети! — той се засмя безгрижно на тази идея. После отново стана сериозен. — Може ли?

Чайлдърмас сви рамене.

— Вече не знам какво може и какво не може Стрейндж — каза мистър Норел. — Но не мислех за летене. Мислех за Кралските пътища.

— Доколкото ми е известно, Кралските пътища водят към Феерия — отбеляза Ласелс.

— Да, така е. Но не само към Феерия. Кралските пътища водят навсякъде. Към рая. Към ада. Към Парламента… Те са построени с магия. Всяко огледало, всяка локва, всяка сянка в Англия е врата към тези пътища. Не мога да ги заключа. Никой не може. Това би било непосилно начинание! Ако Стрейндж дойде по Кралските пътища, не знам как мога да го спра.

— Но… — започна Ласелс.

— Не мога да го спра! — изкрещя мистър Норел и закърши ръце. — Не ме молете! Но… — той направи усилие да се овладее. — Мога да се приготвя за идването му. Най-великият магьосник на своето време. Е, скоро ще видим дали е така!

— Ако дойде в Англия — обади се Ласелс, — къде ще отиде?

— В абатството Хъртфю — каза Чайлдърмас. — Къде другаде?

Мистър Норел и Ласелс понечиха да му отговорят, но в този момент влезе Лукас със сребърен поднос, на който имаше писмо. Той се приближи към Ласелс. Ласелс счупи печата и бързо прочете писмото.

— Дролайт се е върнал — обяви той. — Чакайте ме тук. Утре ще се върна.