Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Пристигаха писма от лорд Ливърпул и министрите с гневни описания на нови магии, които никой не можеше да обясни. Мистър Норел отговаряше с обещания да обърне внимание на тези случаи веднага щом победи Стрейндж.
На третата вечер след пристигането им мистър Норел, Ласелс и Чайлдърмас седяха заедно в гостната. Ласелс ядеше портокал. Той белеше кората с малък нож за плодове с перлена дръжка и назъбено острие. Чайлдърмас редеше картите си на една масичка. Правеше го от два часа. Фактът, че мистър Норел не му правеше забележка, беше сигурен признак за това колко погълнат е магьосникът от настоящата ситуация. Ласелс обаче беше на път да полудее от това занимание. Не се съмняваше, че самият той е една от причините Чайлдърмас да гледа на карти. И беше напълно прав.
— Как мразя това бездействие! — внезапно обяви той. — Как мислите, какво чака Стрейндж? Дори не сме сигурни, че ще дойде.
— Ще дойде — каза Чайлдърмас.
— И откъде знаете? — попита Ласелс. — Може би вие сте му казали да дойде?
Чайлдърмас не отговори. Нещо в картите бе привлякло вниманието му. Очите му пробягаха по редовете. Изведнъж той стана от масата. — Мистър Ласелс! Имате съобщение за мен!
— Аз ли? — попита учуден Ласелс.
— Да, сър.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че наскоро някой ви е предал съобщение за мен. Така казват картите. Ще ви бъда признателен, ако ми кажете какво е.
Ласелс презрително изсумтя.
— Аз не съм ничий вестоносец — най-малко ваш!
Чайлдърмас не обърна внимание на това.
— От кого е съобщението?
Ласелс не каза нищо. Той отново се зае да бели портокала си.
— Добре — отсече Чайлдърмас, отново седна и нареди картите.
Мистър Норел ги наблюдаваше уплашен. Ръката му се протегна към шнура на звънеца, но после той размисли и сам излезе да потърси някого от слугите. Лукас слагаше масата в трапезарията. Мистър Норел му каза какво е станало.
— Не може ли да се направи нещо, за да ги разделим? — попита магьосникът. — След малко може да се укротят. Няма ли съобщение за мистър Ласелс? Или нещо, което да отвлече вниманието на Чайлдърмас? Не можеш ли да измислиш нещо? Какво става с вечерята? Готова ли е?
Лукас поклати глава.
— Няма никакви съобщения. Мистър Чайлдърмас прави каквото иска — винаги е било така. А вие поръчахте вечерята за девет и половина, сър. Нали помните?
— Да беше тук мистър Стрейндж — жално каза мистър Норел. — Той щеше да знае какво да им каже и как да постъпи.
Лукас докосна ръката на господаря си, за да го накара да се опомни. — Мистър Норел! Ние се опитваме да попречим на мистър Стрейндж да дойде — не помните ли, сър?
Мистър Норел изгледа ядосан слугата си.
— Да, да! Разбира се, че помня! И все пак…
Мистър Норел и Лукас отидоха заедно в гостната. Чайлдърмас обръщаше последната карта. Ласелс решително се взираше във вестника.
— Какво казват картите? — обърна се мистър Норел към Чайлдърмас. Макар че въпросът беше зададен от мистър Норел, Чайлдърмас отговори на Ласелс:
— Казват, че вие сте лъжец и крадец. Казват, че това не е просто съобщение. Получили сте нещо — някакъв предмет с голяма стойност. Той е бил предназначен за мен, но все още е у вас.
Кратка пауза.
Ласелс каза с леден тон:
— Мистър Норел, докога смятате да търпите да ме обиждат по този начин?
— За последен път ви питам, мистър Ласелс — обади се Чайлдърмас, — ще ми дадете ли това, което ми принадлежи?
— Как смеете да говорите така на един джентълмен? — сопна се Ласелс.
— А нима кражбата е постъпка на джентълмен? — попита Чайлдърмас.
Ласелс пребледня като платно.
— Извини се! — изсъска той. — Извини се или, кълна ти се, сине на йоркширска уличница, ще те науча на добри обноски!
Чайлдърмас сви рамене.
— По-добре син на уличница, отколкото крадец!
С яростен вой Ласелс се нахвърли върху него и го притисна до стената така, че краката на Чайлдърмас се отделиха от земята. Той го разтърси и картините на стената задрънчаха в рамките си.
Странно, но Чайлдърмас изглеждаше беззащитен пред Ласелс. Ръцете му бяха притиснати под тялото на противника и колкото и да се мъчеше, не можеше да ги освободи. Всичко свърши за миг. Чайлдърмас кимна едва забележимо, за да покаже, че Ласелс е спечелил.